Дори когато мълчим по време на разговор, ние изразяваме своето мнение и отношение (или липсата му) към участниците в разговора и към това, което те казват. Мълчанието може да е пауза, за да съберем мислите си и за да осмислим казаното от събеседниците ни, но може да бъде и съзнателна или несъзнателна реакция на чутото.

Ако общувате осъзнато, вероятно сте овладели умението да чувате дори това, което се премълчава. Можете да разберете по-добре казаното от човека срещу вас, ако наблюдавате цялостното му поведение – тон на гласа, хънкане, мънкане, натъртване на определени думи, честата им употреба, поза на тялото, движенията на очите, мимики, жестове.

Наблюдавайки, ние извличаме ценна информация за събеседника си и можем да се досетим за неща, които той никога няма да сподели открито с нас.

Плутарх, древногръцки историк, есеист и философ, отбелязва: “Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.”. Аз бих казала: “Научи се да наблюдаваш и ще извлечеш информация дори от този, който не говори.”

Мълчанието в общуването – какви са причините?

За да се ориентираме за причините, нека първо се опитаме да разгадаем събъседника срещу нас – интроверт или екстроверт изглежда той? Има хора, които не са особено разговорливи и слушат с удоволствие другите, но рядко взимат думата. Един срамежлив и с ниска самооценка човек избягва да говори и се старае да не привлича вниманието върху себе си. Дори ако го запитате нещо съмсем директно, ще побърза да измънка тихичко нещо, опитвайки да пресече всякакви опити за по-нататъшно директно взаимодействие. Но това са характеристики на личността, природа. Нищо не можете да направите, освен да проявявате деликатност и такт при следващи взаимодействия с този човек.

Но има един друг тип хора, които общуват уверено, екстроверти са, ала в даден момент мълчат, при това многозначително. Чували ли сте термина “пасивна агресия“?

Пасивно-агресивното поведение и мълчанието

Прикритата враждебност може да се изразява чрез тенденциозно мълчание. Какво печели “събеседникът” ви от него? Печалбата му е толкова по-голяма, колкото не разпознавате и не осъзнавате пасивно-агресивното му поведение, което е манипулативно и цели да ви пречупи и да започнете да поставяте под въпрос себе си и доводите си. Крайната цел е вие да отстъпите, за да позволите на манипулатора да постигне своята цел. Този сценарий се разиграва ежедневно на прекалено много места, а в корпоративните среди е повече от банално, особено там, където конкуренцията е много силно насърчавана от ръководителите. Ако запитате такъв човек защо мълчи, той вероятно ще ви отговори, че няма конкретна причина и че всичко е наред. Въздухът, обаче, е наелектризиран от неговата враждебност. Тук е ключово умението да разпознаете отровната, вечно мрънкаща, личност, за да не си губите времето в опити за омилостивяване и предразполагане. Каквото и да направите – нищо няма да е “както трябва”. Само ще бъдете въвлечени още повече в играта, правилата на която се диктуват еднозначно от другия, който отказва всякакви варианти за сътрудничество и двустранно разбирателство. Целта е той да се наложи над вас и вие да приемете неговото мнение и неговите условия. Подходът е честа практика и при търговските взаимоотношения – договаряния на цени и детайли при изпълнението на поръчки.

Ако сте във връзка и партньорът ви упорито мълчи, когато опитате да разговаряте на сериозни теми, той най-вероятно не се интересува от бъдещето на взаимоотношенията ви. Няма как една връзка да просъществува без истинска комуникация. Замислете се дали не опитват да ви подчинят. В даден момент у вас ще се появи страх от изразяване на истинските ви чувства и емоции, а такова потискане ще доведе до тъга, гняв и депресия.

Мълчанието като ораторски похват

Изкусните оратори знаят какъв ефект произвежда паузата между изразяването на мислите. От една страна тя помага да се осмислят по-добре идеите им, а, от друга, внасят нотка драматизъм към изложението си. Мълчанието в тези случаи, придружено и със зрителен контакт със слушателите, е невербален израз на уважение и дори подканване към задаване на въпроси. Тук е налице структурираност на речта, защото няма как един оратор да говори непрестанно, бързайки да стигне до края на изложението си – това би отегчило максимално аудиторията, която в даден момент просто ще изключи и ще престане да слуша. Един добър оратор разчита и на обратната връзка от публиката, на въпросите от нейна страна, чрез които да се изгради пълноценна дискусия. А за тази цел слушателите трябва да са следили посоките на мисълта на говорителя, а не да са избягали мислено другаде.

Уловката за ораторите е да съумеят, мълчейки, да не изразяват невербално присмех, ирония или неодобрение с определени мимики, жестове и погледи. Нормално е слушателите да не притежават нивото на познание и разбиране, което ораторът има. Всеки е компетентен в една или няколко области, няма човек, който да е специалист във всички, светът е прекалено динамичен и прекалено бързо излизат новости навсякъде.

Добре е човек, на когото често се налага да говори пред публика, да усвои умението да маркира чрез умели мълчаливи паузи своите изказвания. Така казано изглежда лесно, но не е така, защото тези паузи следва да бъдат вмъквани умело сред думите, за да постигнат търсения ефект. Мълчанието в тези случаи оформя, поставя ударения, разграничава понятия и идеи и придава стегнатост и смисъл.

Мълчание и многословие

Добрият събеседник не е нито мълчаливият, нито многословният. Златното правило за златната среда важи и при общуването. Днес сме свикнали всеки да вдига много шум покрай себе си, за да привлече внимание, последователи и клиенти, но този подход не е непременно най-добрият. Мнозина си мислят, че като говорят много изглеждат по-компетентни, но това е илюзия на егото. Всъщност,тъкмо обратното – това свидетелства за неумение за синтез и стегнато изложение на мислите. В свят, където всички бързат занякъде, умението да се изразяваме с по-малко думи, е много важно.

Какъв е проблемът с многословието? То често разсейва и обърква събеседника. Ако общуването ви има за цел да го убедите в преимуществата на стока или идея, то потокът от думи ще го удави и най-вероятно вие няма да постигнете търсения резултат. Малко думи, но на място, са печелившата стратегия.

При многословието речта не е добре структурирана и се губи нишката на мисълта. Освен това, често то се тълкува като арогантно и незачитащо събеседника, тъй като го лишава от възможността за реакция и обратна връзка. Той просто е принуден да изтърпи тирадата и да побърза да прекрати взаимодействието.

Най-често многословието е опит за прикриване на нервност, неувереност и/ или некомпетентност. Или опит за “заблуда на противника”, над когото се хвърля завеса от думи, с цел объркване и замъгляване на разума. Многословието е практикувано от нелоялни търговци, които освен това притискат клиентите си за бързо взимане на решение (лоша бизнес практика).

Добрият събеседник спазва прилична динамика между вербално и невербално общуване. Той използва умело гласовата си интонация, погледите, мимиките и жестовете, за да акцентира думите си и за да покаже уважение пред хората, с които общува, или пред които говори. Развиването на така наречените меки умения (често наричани софт скилс) е съзнателен процес, който изисква воля и самоконтрол. Как да ги развиете? Ето кои са меките умения.

Има случаи и в които мълчанието е признак на дипломатичност и такт. Умението да си “държим езика зад зъбите” е много важно. Понякога е добре да се въздържаме от реакция, за да не изречем нараняващи думи. Тук е нужен самоконтрол. Не всяка ситуация се нуждае от нашия коментар. Понякога именно замълчавайки в критични моменти, ние показваме своето истинско отношение. В особено изнервени ситуации е по-добре да мълчите, за да не бъдат думите ви изтълкувани погрешно. Думите често са излишни и по време на траурни церемонии, например.

Ако ваш приятел е изпаднал в беда и желае да говори, оставете му пространство, за да излее душата си. И в този случай не е необходимо да говорите, а да изслушате мълчаливо. Освен ако той изрично не иска мнението ви. Но и в този случай бъдете пестеливи на думи. Следвайте принципа:

“Нека човек бъде внимателен в речта си, въздържан в ума си и да не върши нищо лошо със своето тяло. Нека пази тези три пътя на действие чисти и ще постигне пътеката, указана от мъдреците.”
Буда

Днес уменията за ефективно общуване са се превърнали в залог за успех. Усилията за овладяването им водят до ползотворни и взаимоизгодни взаимоотношения. За целта е необходимо да общуваме осъзнато и да умеем да предразполагаме човека срещу нас. Думите имат сила и са носители на определен емоционален заряд. Но мълчанието също е натоварено със значение.

Любопитно: мълчанието в езотериката

Използвано като метод за превъзпитаване и концентрация на мисълта, то е ключов фактор в много философски и мистерийни школи. Това е достатъчно красноречиво за ефекта на мълчанието над умовете ни. То е свързано със съзерцанието, молитвата, медитацията и безпристрастното слушане и наблюдаване. Доказано е, че при употребата на по-малко думи, умът работи по-ефективно, фокусира се по-добре и мисълта не се лута в разнородни емоции. Всяка седмица Махатма Ганди е имал един ден, в който да мълчи. А в школата на Питагор всеки новопостъпил ученик е спазвал от 2 до 5 години мълчание.

Умението да утихваме ума в този луд и объркан свят е може би едно от най-ценните днес, когато от всяка посока ни бомбардират с послания и се борят за умовете и за душите ни. Всеки желае да ни спечели за определена кауза, но нека се замислим – кое е истински важно за нас, кое реално заслужава нашето внимание. Да внимаваме да не изгубим себе си в океана от информация и оферти.

Духовните писатели през вековете са поставяли “пребиваването в безмълвие” редом до “трезвението на ума”.

Доколко трезвен е умът ни днес?

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Ако част или цялото съдържание на статия ви хареса и решите да ги споделите, моля да ме цитирате и да поставите линк към този сайт.