Метакомуникацията и ключовите социални умения

Този помпозен термин е изкован от психолога Грегъри Бейтсън през 70-тте години на XX-ти век. С него той обозначава неизказаните и/ или подразбиращи се послания, във вербалните ни и/ или невербалните ни послания: тоест, в това, което казваме, или подсказваме чрез езика на тялото си. И така, какво представлява метакомуникацията и как овладяването й може да ни послужи?

Винаги, под очевидните и гласно изказани послания, има едни не толкова ясно изразени и доловими. Ако си поставим за цел да се учим да общуваме по-пълноценно, бихме могли да овладеем изкуството на декодирането на такъв тип послания и “разчитането” на събеседника.

Живеем в свят, в който хората са силно загрижени да бъдат харесвани и приемани. Понякога с цената на всичко. Много рядко можем да общуваме със събеседници с естествено поведение, без маски и без пози, които директно изразяват мислите и идеите си, без страх да бъдат отхвърлени или осъдени за тях. Често ни се налага да контактуваме дори с резервирани и предпазливи хора, които използват думите пестеливо. И в такива случаи е много ценно да имаме познания за метакомуникацията, умението да възприемем възможно най-цялостно посланието.

на фона на градски графити в ярки виолетови, сини и оранжеви тонове, две кукли Барби са седнали на пейка и разговарят
Какво ни казва събеседникът с цялостното си поведение?

Метакомуникацията – превод на посланието

Невербалните елементи от общуването носят безценна информация за истинското значение на посланието на събеседника ни. Те могат да го подсилят или да го отрекат. Ако изпитвате объркване и неразбиране към човека срещу вас, шансовете са големи подсъзнателно да усещате несъответствия между думите му и тона на гласа му, жестовете и мимиките му. Да не забравяме и че немалка част от хората се стремят съзнателно да объркват, чрез практикуването на така наречения газлайтинг – манипулативно поведение на емоционално насилие, което цели да ви внуши невъзможност и неумение за правилни преценки.

Излиза, че правилното възприемане на посланията – вербални и невербални – не е толкова очевидно, колкото ни се струва. Социалните умения са решаващи за успеха днес. И най-добрият специалист в своята област, лишен от тях, е всъщност ощетен, тъй като не може да постигне максимума от своите заложби. Затова си струва да се работи над развиването на така наречените меки умения. Наричани още “социо-емоционални умения”, те много влияят на междуличностните отношения. Способността за правилно тълкуване на посланията се нарежда сред тях. Свикнали сме да вярваме, че сме безпогрешни в това отношение, а истината е, че имаме много да учим. Всеки от нас е надарен с различно ниво на чувствителност и емпатия, както и на осъзнатост. Колко са хората, склонни да поставят под въпрос социо-емоционалните си умения? А колко са тези, които изобщо биха се замислили на тази тема?

Първите стъпки в усвояването на метакомуникацията е в съзнателното наблюдаване на израженията на лицата, мимиките, позите и жестовете на събеседниците. А също и на тона на гласовете им. Долавяте ли тънка ирония или сарказъм? Едва добовими язвителни нотки? Или може би топлина и сърдечност? Запомнете: детайлите променят всичко. Те говорят за истинските емоции, чувства и мисли на събеседника. Каква е позата на тялото му? Накъде гледат очите му? Избягва ли погледа ли, казвайки ви “Да”? Барабани ли нервно с пръсти по масата, докато сте на среща? Прозява ли се скришом? Поглежда ли често към часовника си и към вратата? Гледа ли ви втренчено? Скръстил ли е ръце пред гърдите си, докато разговаряте и на думи се съгласява с вас? Остава ли недовършени изреченията си, говори ли с недомлъвки? Играе ли си с кичури от косата си? Или може би мълчи пасивно-агресивно? Така събеседникът ви може да изразява реално несъгласие с вас, дори враждебност, оттегляйки се реално от общуването. По този начин взаимоотношенията се превръщат в токсични и за двете страни, като се внася много неяснота и неизразеност. Те внасят напрежение в общуването, което води до неприязън. В резултат на тях започвате да отбягвате контактите с такъв събеседник, защото много ви напрягат и ви костват много енергия, за да потискате изразяването на реалните си мисли и чувства и за да се сдържате от изговарянето на “неуместни” думи. Както се казва – стоите “на тръни”. Този тип токсичност в общуването наблюдаваме прекалено често в професионалните и в личните контакти. Ето на тези елементи трябва да обърнете специално внимание, а не само на думите, защото те много често заблуждават относно реалните намерения.

Метакомуникация и социализация

Едва ли ще ви изненадам, като ви кажа, че умелият комуникатор е този, който често общува и има повече опит във взаимоотношенията. В това отношение интровертите не са особено облагодетелствани, тъй като им липсват социален опит и социална зрялост, за да могат правилно да “разчитат” другите. Което означава, че няма да владеят метакомуникацията и рисковете да изпадат в неловки ситуации при тях са по-големи. Социалният контекст на общуването е много важен. Опитът на събеседниците и културата, от която произхождат, влияят особено силно върху възприятието им на видяното и чутото. Оформянето на смисъла зависи и от личностните характеристики, предубеждения, комплекси, его и суета. Както много точно отбелязва Дейл Карнеги:

„Когато става въпрос за хора, не забравяйте, че не се занимавате със създания на логиката, а със същества, настръхнали от предразсъдъци и мотивирани от гордост и суета.“

Намерението и смисълът на изказванията на събеседника ни рядко се съдържат единствено и само в думите (вербалното). Затова разбирането на метакомуникацията е толкова важно за всички нас. Контекстът и фонът на общуването са отправни точки за тълкуването на посланията. Те се съчетават със словесното им съдържание. Отношенията между събеседниците (симпатии, антипатии, вражди) и предварително изградените им нагласи и предубеждения много силно повлияват тълкуването на смисъла, като най-често го изкривяват, водейки понякога до абсурдни тълкувания. Това е така, защото там, където има емоции (без значение дали са отрицателни или положителни), липсва обективност. А липсата й подвежда и отвежда в погрешна посока.

Метакомуникация и етикет

Особено бдителни трябва да бъдем в определени среди, които следват писани и неписани правила в общуването и където нищо не е такова, каквото изглежда. Много често посланията в тях са продиктувани от снобизъм и целят да покажат престиж и спазване на нормите на поведение на общността, към която принадлежи говорещият (или към която неистово се стреми). Маниерниченето и парадирането тук са неизменни компоненти. Подразбираният смисъл е водещ. В такива среди умението да извличаме неизказаното и способността ни да се ориентираме между думите е ключово.

Често в такива мини общества събеседниците са откровено неискрени и фалшът е нещо съвсем приемливо за тях, начин на живот, дори. Попаднете ли в такава среда, наблюдавайте и анализирайте езика на тялото. Обърнете внимание на лицата (вход към душата), погледите, жестовете, мимиките, облеклото, прическата, аксесоарите… Ако правите често това, ще започнете да се ориентирате доста точно за личността на хората около вас. Бихте могли дори да си спестите немалко негативни емоции, произхождащи от общуването и изграждането на взаимоотношения с хора със съмнителни ценности и морал.

Но етикетът има и добра страна. Благодарение на него поддържаме прилични взаимоотношения с околните. Често, обаче, думите им на любезност прикриват недотам добри чувства и намерения. Някой може да ви се усмихва, докато ви крои номер. В офиса може да ви потупват по рамото и да ви правят комплименти за работата ви, за да ви засипят после с несвойствени за вас задължения, за които дори няма да ви платят. Но пък някой може и да ви вика, но и да ви помогне.

Понякога измамниците са много в час с етикета и обиграни в социалните взаимоотнощения, така че и тук – внимание. Наблюдавайте човека, не се заблуждавайте по любезните обноски, усмивките и комплиментите, с които ви обсипва.

Ето как етикетът може да ви заблуди: жена е на гости и я питат дали иска още десерт, тя отказва от благоприличие и с надеждата, че домакинята ще бъде настойчива и все пак ще й сипе от прекрасната торта. В този случай се казва “Не”, а се има предвид “Да”. Или пък мъж пита дама дали има нужда от помощ, тя, разбира се, отказва, защото иска да бъде възприемана като силна и независима, но тайно се надява мъжът да е настойчив и да й окаже все пак помощ. Такива ситуации са част от ежедневието и доказват как говорейки едно, имаме предвид всъщност друго. Затова е толкова важно усвояването на метакомуникацията.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s