Колкото и семинари, уебинари и обучителни курсове да се организират на тема “ефективна комуникация”, практиката показва, че хората масово допускат елементарни грешки в общуването във формална и неформална среда. През последните близо три години и напрежението идва в повече и резултатите са налице: неразбирателства, конфликти, прекъснати връзки с колеги, приятели и познати. Кои са най-честите грешки в комуникацията и какво бихме могли да направим, за да ги избегнем?

Дори когато мълчим, ние общуваме. Като социални същества винаги излъчваме определени послания към околните, съзнателно или несъзнателно. Най-често не се замисляме особено за думите, които използваме, тонът, с който ги изговаряме и жестовете, които използваме (невербалните ни послания).

В тази статия ще разгледаме най-честите проблеми в общуването. Те пречат на ефективното ни себеизразяване и на осъществяването на емоционален, истински, контакт със събеседниците. Неуменията да се изразяваме се отразяват на цялостното ни усещане за благополучие. Щастливият човек е този, който умее да създава връзки, а това е свързано с общуване на лично или професионално ниво. И така, кои са

Лошите практики в комуникацията

Всички недоразумения и конфликти произлизат от употребата на неподходящите думи или тон, а също и в използването или неизползването на подходящите жестове. Трудно се приема идеята, че можем да сме допринесли с нещо за лошите отношения с околните, обикновено винаги виним събеседника за тези свои несгоди.

Интелигентните хора, обаче, са склонни да поставят под въпрос своите думи и тон и се стремят към общуване без сътресения. То протича когато има осъзнатост и самоконтрол. За какво да внимаваме?

1. Неумение да слушаме. Добрият събеседник е внимателният. Владее активното слушане. Така не пропуска съществените елементи от общуването. Той не просто слуша, а чува казаното, то достига до ума му. При активното слушане, се отбелязват и паузите, които прави събеседникът, а също и по-продължителното му мълчание. Тези елементи са много важни за разбирането на човека срещу вас. Може би има теми, които едва загатва, но са му важни, може би има теми табута, които е добре да не обсъждате или които да не задълбочавате. Начинът на изразяване говори много за характера на един човек. Слушайте внимателно и ще чуете неща, които той никога няма да ви каже за себе си.
2. Преди да започнете разговора, преценете в какво настроение е събъседникът ви. Ако изглежда притеснен, забързан или раздразнен, общувайте по-внимателно. Подбирайте думите си. Усмихвайте се, за да го предразположите. Ако бърза, бъдете максимално кратки и стегнати в изказа си.
3. Дълги и досадни монолози (често изпълнени със самохвалство и самоизтъкване или пък със самосъжаление) убиват всякакви опити за ефективна комуникация. За нея са необходими двама и повече участника, а не само един.
4. Неподходящият тон на изразяване е друга прекалено често срещана грешка в комуникацията. Понякога думите са точните, но начинът, по който биват изговаряни, разваля всичко и се стига до конфронтация и до конфликтни ситуации. Всички сме чувствителни на тона. Доказано е, че, когато говорите с по-нисък тон, хората са по-склонни да се вслушат в това, което казвате, а и ще ви възприемат като по-авторитетни.
5. Стремежът за налагане. Това е човекът, който говори от името на всички, без да се допитва до тях. Счита, че неговото мнение е единственото приемливо и го натрапва, без да му мигне окото. Ако имате този навик, знайте, че със сигурност дразните хората около вас, отнемайки им правото на изразяване на собствено мнение.
6. Липсата на емпатия, на съпричастност. Това са вглъбените в собствените си драми хора, които са изгубили чисто човешкото умение да изслушват някого, проявявайки емпатия. Общуване без сърдечност, без емоционален контакт с другия, не носи нищо ценно нито за единия, нито за другия събеседник. Ако липсва едно по-фино докосване до душата, то тогава липсва и частица човечност. Тук говорим за лични взаимоотношения, но и в професионалните ни взаимоотношения емпатията е много ценно качество, тъй като ни помага да се поставим на мястото на другия човек. А умението да виждаме ситуацията от чуждата перспектива помага много за решаване на казусите. То улеснява живота ни и този на другите.
7. Липсата на толерантност е една от най-често срещаните грешки в общуването. Незачитане на чуждото мнение, неумение да се замислим над думи, казани от събеседниците ни, отхвърляне поначало на всяко мнение, което се различава от нашето. Това е нетолерантността, която унищожава всеки опит за пълноценно общуване. Обръщам внимание на факта, че толерантността не означава съгласие и приемане на чуждата гледна точка за своя, но е умение да се изслуша събеседника, без да се критикува и осъжда.

9. Мънкането и говоренето с недомлъвки затормозяват възприемането на посланията ви. Няма как да бъде разбран такъв събеседник. Ако идеите не се изразяват ясно и отчетливо, недоразуменията са закономерност. Никой не чете мисли и никой не може да проникне в ума на друг човек, за да разбере “какво всъщност” е имал предвид, ако не го а изразил достатъчно ясно с думи и без недомлъвки.

10. Неуважителен подход и подценяване на събеседника. Снизходителното отношение към когото и да било е дразнещо и не предизвиква добри чувства, на него се отвръща с раздразнение или дори с грубост. Никой не се радва, когато говорят с него така, сякаш е неук и сякаш няма капацитета да разбира казаното. Най-интелигентните хора в света са непринудени и не застават на пиедестал, очаквайки околните да им се кланят за заслугите. Дори за професор по атомна физика, такъв тип поведение е категорично обидно и неприемливо! Добрият събеседник няма напомпано его и високо самомнение. Всички сме се срещали с хора, при които самочувствието се е изродило в арогантност и в твърдото убеждение, че те знаят винаги всичко най-добре от всички. Такива хора се държат с другите така, сякаш са им длъжни за нещо. Обикновено тези индивиди са винаги неразбрани и избягвани, тъй като създават много проблеми и не само в общуването.

11. Липсата на чувство за хумор е друга спънка в общуването. Винаги сериозните и делови хора не се радват на голям успех във взаимоотношенията си с другите. Всички ние оценяваме високо тези, които умеят да ни разсмиват и да разведряват обстановката, особено в критични ситуации. И да, на работното място такива хора са безценни!

12. Несъобразяването с интересите и нуждите на събеседниците или аудиторията също пречи на нормалното протичане на общуването. Вие, например, можете обстойно да говорите за детето си, но пропускате факта, че други хора надали се вълнуват толкова живо от него и училищните му подвизи. Хората, практикуващи страстно хобита, също рискуват да се впуснат в дълги монолози за тях пред събеседници, които изобщо нямат такива интереси. Ключовата дума тук е: съобразителност. Помислете кой е пред вас и потърсете общи теми за разговор, еднакво интересни и за двамата. Така се изгражда истинското общуване, при обмена на идеи и емоции.

13. Прозявки и блуждаещи погледи правят лошо впечатление. Колкото и да сте отегчени, направете усилие да слушате активно. Може да научите нещо полезно. Също внимавайте и с честото поглеждане на телефона, ей така, между другото. Издава незаинтересованост и скука. Дори и да се чувствате така, не го изразявайте толкова грубо, зачитайте събеседниците си. Поставете се на тяхно място. Как бихте се чувствали?

14. Навикът често да се прекъсва говорещия. Опитайте да контролирате своята импулсивност в общуването.

15. Навикът често да поправяте говорещия и вечно да доуточнявате, като последна инстанция. Това е много груб манипулативен подход, който е особено дразнещ. Ако искате да ви уважават, прекратете тази практика.

16. Използването на мълчанието като наказание за събъседника. Това е вид пасивна агресия. По-удачно би било да поговорите с него и да обясните какъв точно проблем имате с поведението му, вместо да го карате да гадае и да сумтите двусмислено.

17. Употребата на професионален жаргонен език пред хора, които не са от вашия професионален бранш. Често това се прави с желанието да се блесне с познания, но не прави добро впечатление и не води до ползотворно общуване.

18. Използването на чуждици, най-често заимствани от английския език. Практикува се от сноби и от личности със склонност към самоизтъкване. Но отстрани изглежда нелепо и не поставя човека в благоприятна светлина, а по-скоро дразни слушателите или читателите. Това създава бариера в общуването и възпрепятства разбирането.

19. Употребата на езика от улицата, както и ругатните, са недопустими за един интелигентен човек, който желае да прави добро впечатление. Начинът ви на изразяване е вашата визитка, никога не забравяйте това! То ви описва като човек.

20. Неовладян език на тялото е сред най-често срещаните грешки в комуникацията. Струва си да се поработи над него. Внимавайте с жестовете. Ако обичате да размахвате ръце, докато говорите, опитайте да овладеете този свой навик. Но и прекалената скованост не е вариант, веднага създава бариера в общуването.

Добре е също да знаете, че стойката и походката описват човека по един безкомпромисен начин. Превитите и отпуснати рамене създават лошо впечатление на безволеви и мрачен човек и изглеждат непрофесионално в офиса. Влаченето на краката едвам-едвам създава имидж на мързелив, незаинтересован непохватен човек. Ако пък препускате стремглаво напред, без да се съобразявате с минаващите покрай вас и дори се блъскате в тях, впечатлението също няма да е никак добро.

Сред най-честите грешки в комуникацията е също неподходящият зрителен контакт (прекалено втренчен или прекалено блуждаещ поглед, който рядко среща погледа на другия, сякаш го отбягва). Старайте се често да осъществявате контакт с очи със събеседника си, това вдъхва доверие и засвидетелства уважение.

Ако човекът срещу вас има някакъв недостатък във външността, стремете се да не спирате често погледа си там, за да не се чувства неудобно.

И последно, но не и по важност: начинът, по който изглеждате, говори много за вас и изпраща послания на околните. Облеклото, обувките, чантата, бижутата, прическата, гримът, изразяват вашата личност и вашето чувство за естетика (или липсата на такова). Чрез външния си вид вие заявявате себе си пред света. И това важи с еднаква сила и за мъжете. Не забравяйте:

“Стилът е начин да кажеш кой си, без да се налага да говориш.”

Рейчъл Зоуи

Особено внимание обърнете на обувките, най-често те са подценявани, а от тях зависи не само стилът ви, а и осанката и походката ви. Тяхното значение е отлично формулирано в този цитат:

“Невъзможно е да вложиш прекалено много време в избор на обувки. Твърде много жени смятат ролята им за незначителна, но същинското доказателство за това колко елегантна е една жена е на краката й.”
Кристиан Диор

Сега ще кажа нещо и за татуировките, тъй като те са вид изразно средство. През последните години се превърнаха в мания, но много добре си помислете преди да се татуирате. Татуировките говорят за човека, предават безмълвни послания и не са просто невинна прищявка. Татуираните обикновено се изкушават да излагат голяма част от кожата си на показ, което не е особено изискано.

Премахването на татуировките никога не може да се осъществи на 100%, а процедурата за заличаване с лазер боли много повече от самото татуиране. След това кожата на мястото на татуировката никога няма да бъде като преди, остава белег. Цветните татуировки се премахват по-трудно.

При напълняване и отслабване, при опъването и отпускането на кожата, татусът изглежда различно, това също го имайте предвид. Затова, ако сте решили да се татуирате, помислете пак! Особено ако го правите защото е модерно или просто се чудите как да си разнообразите живота. Голяма е вероятността да съжалявате след това.

Последни думи: уменията за общуване се развиват цял живот, така, както и ние непрекъснато се развиваме и научаваме и усвояваме нови неща.

Осъзнатото общуване води до по-пълноценен живот, изпълнен с много положителни емоции. То може да ни спести и множество проблеми и главоболия. Затова си струва да работим над него.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА