Най-освобождаващото чувство – прошката. Тя има силни лечебни свойства и за душата, и за тялото, и за духа. Неумението да прощаваме може да ни докара много сериозни проблеми – на телесно, душевно и духовно ниво. Защото човекът е многопластово създание и всички негативни емоции, които изпитваме, оставят белези върху части от нашето същество и разяждат душата като червеи.

Най-добре е изобщо да не се обиждаме, за да не се налага и да прощаваме. Да не приемаме нищо лично, защото всеки говори и постъпва по начин, продиктуван от собственото ниво на съзнание. Хората сме различни, вълшебната думичка е “приемане”. Защото никого не можем да променим, така или иначе. Човек сам може да вземе решението да се промени, при това единствено, ако усети той лично необходимостта от това.

Всички ние правим грешки. Просто грешим по различен начин. А често мислим, че само другите го правят, а ние сме идеални. Това е голяма заблуда на егото, която ще ни донесе страдания и неразбирателство. Затова е добре да осъзнаем и да прекъснем омагьосания кръг с ядосването и гневенето на лошите постъпки на другите.

Какви са ползите от прошката?

Лев Толстой казва: “Колкото и вреден да е гневът за другите, той е най-вреден за разгневения; гневът е винаги по-голям от онова, заради което се гневим.”. Каквато и болка да са ви причинили, гневът само ще допринесе за вашето душевно разстройство и по никакъв начин няма да ви помогне да превъзмогнете болката от обидата.

Помислете: защо да се наказвате заради чуждите прегрешения? Защо да приемате лично техните думи и постъпки, при положение, че те са израз на тяхната същност и на техните рани и неразрешени вътрешни конфликти?

Помислете и над това: искате да бъдете винаги прави, на всяка цена, или искате да бъдете щастливи?

Сега ще ви разкажа една случка с Буда, който ни дава пример как да приемаме чуждите реакции.

По време на негова проповед, един от слушателите много му се ядосал. В края на проповедта, отишъл при Буда и го заплюл в лицето. Вместо да му се разгневи и да го нападне с думи, Буда най-невъзмутимо забърсал лицето си и попитал човека дали иска да му каже и нещо друго. Нападателят останал изумен от тази реакция и не намерил нищо да каже. Прибрал се, по живо по здраво, и се замислил. Може би, все пак, Буда прилага това, което проповядва, казал си той. Затова решил да иде и на следващата проповед на Буда, като този път занесъл собственоръчно направена цветна гирлянда.

В края на беседата, човекът отишъл при Буда и му поднесъл гирляндата с благодарност. Буда реагирал съвсем невъзмутимо, както и първия път, само попитал човека дали има и нещо друго да му каже. А слушателят пак се разгневил и запитал Буда защо му задава този въпрос, при положение, че и сега, както и преди, нищо не му е казвал, а само е действал без да пророни и дума. Буда, обаче, му обърнал внимание на факта, че постъпките всъщност са равнозначни на думи.

Тогава човекът озадачено попитал Буда защо първият път не се е разгневил, а вторият път не се е зарадвал. И тук Буда дава есенцията на проблема с емоционалното реагиране на дразнителите отвън:

“Защо не реагирам ли? Защото не искам да те направя свой господар. Не искам да ти давам ключа от сърцето си. Не бих искал да знаеш къде се намира инструментът, който можеш да използваш, за да ме накараш да направя, това, което ти желаеш.”

Истината е, че нашите слаби места са конците, които могат да дърпат другите, за да ни управляват като кукли. Емоциите са лоши съветници. Те са здравословни само дотолкова, доколкото не ни вкарват в драми и филми, от които просто не можем да излезем, а затъваме все повече и повече. Тук ще ви препоръчам една книга, която може да промени живота ви из основи, стига да сте готови да я прочетете, да се замислите над написаното в нея и да го осъзнаете. А накрая и да го приложите на практика. Заглавието на книгата е “Вашите слаби места“. Авторът е психологът Уейн Дайър. В нея много точно са обяснени начините, по които другите използват нашите слаби места за своите цели, въздействайки върху първичните ни емоции и върху първичните, а не осъзнатите ни, реакции.

Гневът е най-лошият съветник. С него не ви трябва враг, защото вие самите сте си враг, който наранява душата, тялото и духа си.

Ползите от прошката са за самите вас. За да не се измъчвате и за да не се терзаете отново и отново, връщайки се към думите или постъпките, които са ви обидили. За да не зацикляте в най-вредните и разрушителни емоции.

С прошката ние оставяме това, което ни е засегнало, в миналото. Прошката е избор. Осъзнат избор. Тя е пълна противоположност на първичните страсти, които рушат, а не съграждат. Способен на прошка може да бъде един осъзнат човек.

Смирение и приемане – двата ключа към прошката

Главната пречка към прошката е горделивостта, чувството за превъзходство над другите. То е илюзорно, защото никой от нас не превъзхожда другите. Всички ние си имаме и силни страни, и слаби страни, които създават нашата уникалност и неповторимост. Въпросът е да осветлим своята тъмна част и да анализираме безпристрастно слабите си страни, които ни възпрепятстват в нашето самоусъвършенстване като личности.

Смирението е тъкмо обратното на представата, че “трябва” да сме винаги прави. То ни кара да отстъпим крачка назад и да огледаме ситуацията безпристрастно, с пълното осъзнаване на факта, че има и други възможни гледни точки и други истини, освен нашите. Смирението в никакъв случай не трябва да се бърка с примирение. Първото е сила, а второто е слабост.

Приемането е един вид озаптяване на неистовото ни желание да съдим другите и техните думи и дела. Хората са такива, каквито са, в следствие на семейната си история, на възпитанието си, на средата, в която са се оформили като личности. И никое от тези неща няма връзка с нас. Но има връзка с тяхното поведение. Тогава – защо ние да страдаме заради техните особености и пропуски?

Всеки един човек води битки, за които нямаме и най-бегла представа. А обикновено съдим другите по външността и по откъслечни и повърхностни наблюдения, без да се опитаме да разберем човека. Ако решим да го направим, ще видим, че дори може да ни стане симпатичен и да изпитаме и съпричастност към него.

Прекалено фокусирани сме върху собствените си драми, което ограничава мирогледа ни. Ако опитаме да излезем извън очертанията на своите проблеми, тогава ще видим и чуждите и няма да изпитваме необходимостта да съдим и да отхвърляме и да налагаме собствената правота, отказвайки да я поставим под въпрос.

Как да прощаваме?

С пълното съзнание, че така правим добро най-напред на себе си. Прощавайки, ние запазваме енергията си за градивни емоции и дейности, вместо да потъваме в бездната, която води към Ада.

Или преодоляваме себе си или собственият ни Аз се явява като пречка към психичното ни равновесие.

Как да подходим към самия акт на прощаване?

1. Кажете си, че цените и уважавате себе си прекалено много, за да се отдавате на разрушителни страсти.
2. Осъзнайте, че, ако не простите, вие изграждате болезнена емоционална връзка към провинилия се във вашите очи човек. Това е голяма тежест. И така вие се превръщате в жертва.
3. Опитайте да разберете какво точно ви е наранило и защо? Потърсете причините за обидата в себе си. Явно са напипали болезнено ваше място или пък черта в характера ви допринася за това да се чувствате наранени и обидени? Помислете добре над това, след което се заемете с работа над себе си и над вашите слаби места, за да усилите личната си психична сила.
4. Приемете, че на света живеят всякакви хора и не е ваша работа да ги поправяте или да ги вкарвате в пътя, отмъщавайки им. Всеки, рано или късно, си намира майстора. Вие се занимавайте с по-благородни и красиви каузи.
5. Опитайте да подходите със състрадание към заобикалящите ви. Животът не прощава никому. Всички сме на един кораб.
6. Каквото и да ви говорят или както и да се държат с вас, истината е, че не биха могли да ви обидят, ако имате добра самооценка и не страдате от комплекси. Поработете над самооценката си, като развивате своите силни страни и умения. Не се сравнявайте с никой друг, единствено със себе си преди дни, преди месеци или преди години, за да се радвате на своето личностно развитие.

Ползите от прошката за здравето

Както добре вече знаем, всяка една емоция влияе на биохимията на организма ни, нарушавайки хормоналното и ензимното равновесие. Няма как да не изпитваме емоции, те са здравословни в умерени дози. Но дори и положителните емоции, когато са прекалено силни, внасят смут в организма ни. Затова Буда учи, че нито трябва да се гневим, нито да се радваме. Умереността е златната среда и ключът към щастието.

Да видим какви са конкретните ползи от прошката за здравето ни. Може би те ще ви мотивират да прощавате по-често и на повече хора:

• Спокойствие.
• Бистротата на ума се изостря. Вече не ви управляват емоциите, които замъгляват разума.
• Имунната система е по-силна и по-неподатлива на настинки и вируси, както и на психосоматични заболявания.
• Кръвното налягане пада. Особено опасни са емоциите на раздразнение, яд и гняв за хората, склонни към високо кръвно и сърдечни проблеми, както и тези, които имат проблеми с кръвната захар.
• Намален риск от възникването на неврози и депресии.
• Намален риск от възникването на главоболия.
• Намален риск от възникването на алкохолизъм и използване на опиати.
• Намален риск от инциденти. Човекът, захванал се с работа, на когото концентрацията му бяга, защото мислено се ядосва на някого, е с повишен риск от нараняване.

Като заключение: нека самите ние се замисляме по-често над думите си и поведението си и бъдем готови да се извиним и да кажем: “Прощавай!“, ако усетим, че сме наранили някого. Много често хората се нараняваме дори несъзнателно, с недотам добре обмислени изказвания и постъпки.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА