Тя е усещане за свързаност с Цялото, търсене на Смисъла на собствения живот, но и в пътя на човечеството като цяло. Тя е една дълбочина на мисълта и на погледа ни навътре, към себе си, но и навън, към другите, в търсене на нишките, които ни свързват и ни помагат да се слеем в едно с Любовта.

В духовната интелигентност има много мъдрост, много често изстрадана и преработена. Тя се базира на зараснали правилно и облагородени душевни рани. Плод е на търсения и на странствания на душата, на множество “Защо?” и “Как?”. Хората, които са я придобили, умеят да се свързват с другите на много по-дълбоко и фино ниво и общуват по-успешно, тъй като са способни бързо да “разчитат” човека. Така съумяват да говорят на неговия език, подбирайки умело изразните си средства и подходи. Резултатът е взаимно удовлетворяващо и приятно общуване.

Духовно интелигентният човек обръща внимание на сигнали от външната среда и на детайли, които изобщо не правят впечатление на останалите и това му помага да се ориентира много по-бързо и безпогрешно в различните ситуации. Това е така, защото има изострена чувствителност и по-развит интелект.

Духовната интелигентност е висш интелект, висш разум. Тя надхвърля дребнавите човешки страсти и цели. Човекът, лишен от нея, функционира на едно егоистично, ограничено, ниво, втренчен в това, което той счита за благосъстояние и нищо повече. Погледът на такъв човек не стига особено далеч, сведен е до нуждите на физическото тяло и грубия материализъм: какво ще яде, какво ще си купи, къде ще ходи на почивка… Това е животът на хамстерът в колелото – едно безумно въртене в кръг без смисъл. Далече от Бога. С угаснала Божествена искра.

Терминът “духовна интелигентност”

Създаден е от Дана Зохар и Иън Маршал, които посвещават книга на тази най-висша форма на човешки интелект. Изследвайки мозъчната дейност, те търсят “Мястото на Бога” в мозъка. Авторите стигат до извода, че слепоочните ни дялове са с повишена активност винаги, когато имаме силни духовни преживявания. А една от най-важните характеристики на духовно интелигентните хора е:

“смелостта да бъдат различни, да се противопоставят на статуквото и да черпят своята мотивация от визия, надхвърляща малките интереси на човешкото Его.“

Из „Духовна интелигентност – търсенето на смисъл като висша форма на интелигентност“, автори Дана Зохар и Иън Маршал

“За последователя на Посветителната наука да познае себе си, означава да откъсне своето съзнание от ограничения кръг на нисшата си природа, за да се разтвори в неограниченото съзнание на космичното Същество, което живее и работи вътре в него. До деня, в който ще може най-накрая да каже: “Аз, това е То”. Т.е. съществува реално само То, а аз имам битие само доколкото съм в състояние да се идентифицирам и да се разтворя в Него.

Вече съм ви обяснявал, че истинското посветително познание предполага разтваряне и сливане чрез действена любов. Според Посветените, “Опознай себе си” означава, че човек трябва да се слее с другата част от себе си, със своя Висш “Аз”, който е там, горе, в сферите на духа. Нисшият и Висшият “Аз” се сливат в едно цяло и човекът осъществява символа на кръга, тоест на змията, захапала опашката си: опашката (нисшата природа) се присъединява към главата (висшата природа). Смисълът на Посвещението е да се научим да съединяваме, образно казано, главата на змията с нейната опашка.”.

“Вие сте богове”, Омраам Микаел Айванхов (1900-1986)

Поддържането на Божествената искра в нас изисква осъзнатост, себепознаване и несекващ стремеж към Абсолюта. В случай, че тръгнем по този път, процесът продължава през целия ни живот. Всички се раждаме с Божествената искра, но у много хора тя угасва в даден период от живота. Веднъж случи ли се това, малцина дочуват отново зовът на душата си, която ги тегли към по-възвишени идеали. Както знаем, най-лесен е широкият път, пътят на най-малкото съпротивление, животът по инерция, със заучени и автоматизирани реакции. За да тръгнеш по тесния път се изисква воля, кураж и умения за себеотстояване. По-лесно е с тълпата…

Пътят към духовните търсения е понякога стръмен или трънлив. Духовната интелигентност не е сладникава като Ню Ейдж посланията, всъщност често е обратното – постига се с лутания, с болка, с разочарования, а не с прекрасни преживявания. Въпреки че и хубавите изживявания извисяват и обогатяват душата и духа и спомагат за развиването на една по-задълбочена сетивност. Но не я търсете в тълпата, тя я отблъсква. Духовната интелигентност се ражда в следствие на множество осъзнати и преработени сътресения на душата. Тя отваря широко пътя към едно по-високо ниво на съзнание, с по-силно развита интуиция.

“Искаш ли да се отървеш от всички неприятности и несгоди, започни да мислиш. Изходният път от несгодите в живота е мисълта. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш.”.

Петър Дънов, “Мисли!”, из “Живот за Цялото”, сборник

Самосъзнание и свръхсъзнание

Свръхсъзнанието се проявява чрез интуицията. Първата задача на умния човек е да работи за своето развитие и пробуждане, за да може да развие нов тип съзнание, с по-разширено разбиране за света и Вселената. В годините, които идват, това ще е от ключово значение за всички нас. Преминаването от самосъзнание към свръхсъзнание не е лесно. Защото първата стъпка към него е разбирането, че животът е нещо “много повече” от чисто материалното ни съществуване. И че имаме и душевни, и духовни нужди, които чакат да бъдат удовлетворени, за да функционираме в хармония със себе си и с другите. А достигането до това разбиране не се подразбира от само себе си.

Нека първо уточним какво представлява самосъзнанието. На цялата наша планета единствено човекът е способен да го притежава. То, обаче, е плод на развития ум. Не се среща при всички представители на човешкия вид. Самосъзнанието е осъзнаване на собствената личност, с нейните положителни и отрицателни аспекти, както и влиянието й върху взаимоотношенията с околния свят. Изграждането на самосъзнанието започва с критично разглеждане на своята личност и с въпроси, които следва да си зададем, като, например: “Кой РЕАЛНО съм аз?”, “Кои са моите ценности?”, “В съответствие с ценностите си ли действам винаги, или обикновено ги загърбвам?”, “Към какво се стремя?”, “Съзидателна сила ли ме задвижва или разрушителна?”, “Помага ли ми средата, в която се движа, за моето усъвършенстване като личност?”, “Давам ли най-доброто от себе си, на което съм способен?”, “Как влияя на околните?”, “Как ми влияят те?”, “Успешни ли са моите взаимоотношения и връзки?” (Ако да – защо? Ако не – защо?), “Какво ми дава и какво ми отнема работата, която работя? Спомага ли за развиване на моите знания или умения или просто се изхранвам с нея?”, “Чета ли достатъчно?”, “Достатъчно информиран ли съм, преди да взема своите решения?”, “Каква е моята мисия?” и т.н.

А какво представлява свръхсъзнанието? То е превъзмогване на личното ни его, разширяване на познавателните ни граници, несекващ стремеж към развиване на Бога в нас. Свръхсъзнанието ни свързва с Космоса, то преодолява насадените ни “истини” и “правила” от социалните парадигми, табутата, културата, религията, както и личните ни психични бариери.

“Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.”.

Петър Дънов

Духовната интелигентност и новораждането

В основата им стои един простичък, на пръв поглед, девиз: “Опознай себе си и ще опознаеш тайните на природата и боговете.”. Той е формулиран от Жан Блум и е един от принципите на катарската духовност. Според философията на катарите, във всеки един човек живее уникален, трансцедентен дух (терминът е философски и означава “намиращ се извън пределите на познанието и опита”). Катарското учение, което всъщност е френски аналог на учението на богомилите, имало за цел възстановяването на божественото начало у човека, чрез вътрешно пречистване и медитация. Според пророчеството на катарите, на прага на новия еволюционен цикъл (в който очевидно се намираме понастоящем, в края на 2021-ва година), нивото на съзнание на човечеството ще се повдигне. Което означава, че живеем в особено плодотворни за Духа години, през които можем да постигнем чудесни резултати, ако работим над себе си и над своето духовно развитие.

Пробуждането на душата е отправна точка за пробуждането на духа. Преди това пробуждане ние обикновено се губим, за да се преоктрием и за да изградим по-автентична връзка със самите себе си. Душата ни се зарежда от красиви изживявания и хубави емоции. Пинеалната жлеза в мозъка ни се храни със светли и възвишени образи и картини. Затова е от особено значение да развиваме усета си за красивото и да го търсим навсякъде около себе си. Съзерцание на красива картина, хубав природен пейзаж, слушане на класическа музика, на родопски песни, занимания с изкуство, танци, ръкоделие – всички те зареждат душата и я карат да се разширява, подобно на разцъфнала роза. А разширяването на душата захранва Духа в нас. Затова, за да изпълваме душата с енергия, е много важно да се развиваме всестранно, да имаме духовни търсения, да четем много духовна литература, да общуваме с интересни и интелигентни хора и съзнателно да си създаваме радостни мигове и усещания, да развиваме позитивна нагласа към света. Важна е и материалната храна – отказването на вредни хранителни продукти, както и на алкохол и цигари, всякакви упойващи вещества. Желателен е и отказът от консумацията на месо. Ако не можете да го откажете напълно, то поне ограничете значително присъствието му в менюто си.

Не забравяйте: най-вредни за душата ни са рутинните занимания, разюздания начин на живот, лошите храни, алкохолът, цигарите, упойващите вещества.

Какво означава “новораждане“? То е раждане от Духа. А той представлява част от съзнанието на Твореца, Божественото начало в нас. Смело можем да кажем, че в съвременното общество то е закърняло и че повечето хора функционират на ниво биороботи.

Все пак, през последните няколко години се наблюдава едно пробуждане на Духа у немалко хора. За него допринесоха и времената на силни изпитания, пред които се изправи човечеството.

Човекът, постигнал новораждане, е благороден, с високо ниво на съзнание. Той вижда цялата картина и своето място в нея. Този човек разбира, че всички ние сме едно Цяло и че действията и бездействията на всеки един от нас водят до последствия за всички ни. Човекът, претърпял новораждане, има Любов към всички същества в душата си, притежава дълбока сетивност и дълбока мисъл, Мъдрост и Разум. Този човек търси всякакви начини, чрез които да допринесе за благополучието на Цялото. Той се самоуважава така, както уважава и другите. Изпитва благоговение пред Живота и пред всички негови проявления – небето, облаците, звездите, слънцето, луната, растенията, дърветата, животните, хората… Новородилият се е разбрал, че всяко преживяване е урок и стъпало по стълбата към Духа.

Как се развива духовна интелигентност?

Тя е основа за функционирането на коефициента за когнитивна интелигентност и на коефициента за емоционална интелигентност. Как можем да развием духовната си интелигентност? Ето кои са основните моменти по витата спираловидна стълба към нея:

1. Нестихващ стремеж към издигане на съзнанието и към (р)еволюция на душата. Ако нямаме желание и интерес към тях, никой не може да ни помогне. Те представляват изцяло вътрешен процес. Да, той може да бъде вдъхновен отвън, но само толкова. Цялата работа по издигането на съзнанието и по (р)еволюцията на душата са наша лична отговорност и представляват много интимно, вътрешно занимание. Постигането на духовна интелигентност никога не е случайност, а е плод на дългогодишни целенасочени усилия и опити.
2. Преследване на висши идеали. Ако не си поставяме високи цели, цял живот можем да тъпчем на едно посредствено ниво, на което няма да можем да разгърнем целия си потенциал, интелектуален и духовен. Забравете приказките за “модерния човек” и за “модерните нрави”. Съществуват абсолютни, вечни, истини, които помагат на хората да живеят по-смислено. Като например: усмивката и добрата дума имат лечебни свойства, взаимопомощта води винаги до добри резултати, не можем да градим своето щастие върху нещастието на други хора, алчността води винаги до големи беди.
3. Разширяване на съзнанието – постига се чрез разширяване на кръга на нашите интереси и хобита и с общуването с колкото се може повече хора от различни професионални и социални среди. Постига се и чрез съзнателното излизане извън собствената зона на комфорт, която ни задържа в рутината. Посещаване на нови места. Съзнателно търсене на предизвикателства. Когато се отдадем на нови занимания, когато отправим нов поглед към определени ситуации, когато опитваме нови подходи към стари проблеми, когато проявяваме предприемчивост и търсим нови полета на изява, ние разширяваме съзнанието си.
4. Поемане на пълна отговорност за себе си и живота си. Логично е, ако човек вечно се изживява като жертва на външни условия, то той никога няма да тръгне по духовния път. Той е за смелите и решителните. За тези, които избират суверенността.
5. Развиване на умения за осъзнаване, разбиране и владеене на емоциите. Емоциите са лош господар. Повечето хора се оставят да бъдат управлявани от тях и от там идват всички проблеми и несгоди, недоразуменията помежду ни. Затова анализирането на собствените емоции и разпознаването на чуждите е безценно умение, тъй като емоционалната интелигентност е основополагаща за духовната интелигентност.

• 6. Осъзнаване на съзидателната и разрушителната мощ на думите. Духовно интелигентният човек си служи внимателно с тях. Наясно е със своята отговорност, когато общува. Думите му не обиждат и не нараняват.
• 7. Концентрация – нейното развиване води до увеличаване на духовните сили. Колкото по-силно и по-често сме способни да се концентрираме, толкова повече напредваме по духовния път. Концентрирайте се над вдъхновяващи мисли, хубави мелодии, красиви пейзажи, декорации, архитектурни детайли, идеи. Концентрацията развива мисълта и интелектуалните способности. Силната мисъл, пък, води до ценни прозрения.
• 8. Размишления – навикът да размишляваме за духовните, вечните истини е също много ценен. Благодарение на него достигаме до мистериите на живота. Виждаме нови пътища пред себе си. Духовният ни взор се прояснява и ни напътства.

• 9. Медитация – тя ни потапя в състояние на блажено безвремие. Успокоява ума, елиминира стреса от тялото. Ежедневното медитиране подобрява психическото състояние и повдига духа. Развива интуицията и допринася за увеличаване на способността ни за концентрация и осъзнаване на Аз-а. Води до лична трансформация. Медитацията подобрява общото здравословно състояние, подобрявайки работата на имунната система. В Ютюб ще намерите много клипове за медитация, които ще ви помогнат по пътя към Нирвана.
• 10. Молитва – тя е много интимно преживяване, което ни свързва със Свръхаза. Обръщането към Невидимия свят е вид медитация, която ни помага да влезем в контакт с най-дълбоката си същност, издигайки съзнанието си над земните дела.
• 11. Дихателни упражнения – елиминират стреса и тревожността и водят до задълбочаване на мисълта. Начинът, по който дишаме, влияе на начина, по който се чувстваме в кожата си. Забавяйки съзнателно дишането си, ние се успокояваме и обратно – учестеното дишане се появява при силна възбуда, притеснение и стрес. Осъзнатото коремно дишане носи множество ползи за психиката и тялото. Тук можете да разгледате няколко дихателни техники. А също и тук.

• 12. Внимателно подбиране на средата от познати и приятели. Ако семейството ни и хората от кръга ни са материалистично настроени, по-трудно бихме се обърнали към духовната страна на живота. Не че е невъзможно, но средата влияе силно на нагласите на индивида. Затова би било добре да се замислим как ни се отразява общуването с хората около нас и да търсим съмишленици, с които споделяме еднакви търсения и интереси. Така ще се обогатяваме взаимно. От личен опит мога да кажа, че общуването с духовно интелигентни хора е благословия.
• 13. Музика – тя повдига духа и градуса на настроението. Стимулира определени центрове в мозъка ни, отговорни за чувството ни за щастие. Подтиква ни към сладки мисли и мечти, все полезни неща за душата, която осигурява гориво за духа. Послушайте, например, малко родопска музика и усетете как повдига вибрациите ви и възвисява духа. Представяте си едни високи върхове, духът ви се рее свободно, ликува! Класическата музика, пък, подпомага вглъбяването и погледа навътре в нас.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА