Ненасилствена комуникация – практикувате ли я?

Пред последните две години напрежението между хората ескалира и достигна нечувани и невиждани висоти в така наречения “цивилизован свят”. Ненасилствената комуникация сякаш се превърна в някакъв мит. Емоциите взеха превес и неразбирателството между нас нарасна драстично.

Не е лесно да се изграждат и поддържат контакти в среда, която изобилства от предизвикателства. Днешният свят, все по-свързан в дигитална среда, като че ли е все по-разединен в реалната. Уж имаме на разположение толкова много канали за комуникация, а сме често толкова изгубени в нея. И разминаванията между хората нерядко се изразяват във вербалната агресия, която, в най-изявените й форми, се усеща като физическа, като упражняване на вид насилие над реципиента.

Думите имат голяма, постоянно подценявана сила. Често пъти те излизат от устата на хората неконтролиреумо и непремислено. А всички сме чували поговорката: “Езикът кости няма, но кости троши”, а също така: “Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.“.

Най-лошото, което можете да направите, е да се оставите емоциите да ви владеят и думите да ви контролират. Самоконтролът е от ключово значение. Замислете се: дали желаете да създавате връзки с хората и нови възможности, или да сте вечно неразбрани, недолюбвани и отхвърляни, заради неумелото боравене с думите.

Да изграждате ли желаете или да разрушавате?

Искате ли светът да стане едно по-добро място?

Ненасилствената комуникация е отговорът!

Терминът се избистря от психотерапевти, практикуващи личностна терапия в САЩ. Развит е от клиничния психолог Маршал Розенбърг (1934 – 2015 г.) през 1960-та година. До 1970-та година той развива бурна дейност, за да популяризира своята идея за ненасилствената комуникация. В централния офис на Центъра за ненасилствена комуникация той провежда неуморно обучения с различни професионални групи – лекари, учители, военни, работи и със затворници. Методът на доктор Маршал Розенбърг жъне голям успех не само в Северна Америка, но и в Европа, Азия и Африка.

Американският психолог обучава хората да осъзнават и да разбират емоциите си и причините за възникването им, а също и да ги изразяват по конструктивен начин, така че да установяват стойностни контакти и да общуват по един полезен за всички участници в разговора начин. Розенбърг обяснява силата на позитивните послания и на позитивния подход към събеседниците.

Може да ви се струва лека задача, но помислете пак! Всъщност повечето хора изобщо не се замислят за емоциите си, камо ли за причините за възникването им. Просто говорят така, както им дойде. Импулсивно, без да се замислят за ефекта, който ще произведат върху своите събеседници. Тук е мястото да ви препоръчам една безценна книга на доктор Маршал Розенбърг, а именно: “Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация“. Тя е от книгите, които препрочитаме, защото има толкова много ценни идеи в тях, които да прилагаме в ежедневието си.

Ненасилствената комуникация допринася много за повишаването на качеството ни на живот и за хармоничните ни контакти и връзки. Какво представлява? Тя може да бъде определена с качества като емпатия, разбиране и сътрудничество. При нея вие сдържате егото си и горделивостта си и, най-вече желанието си да сте “прави” на всяка цена. Защото, представете си какво ще се случи ако всеки един човек по света държи да бъде прав през цялото време и навсякъде. Представихте ли си? Правилно – никой с никого не би могъл да се разбере и да свърши каквато и да било полезна работа с когото и да било. Всеки ще трябва да се спасява поединично, сам, закотвен в ината си за собствената “правота”.

Ненасилствената комуникация изхожда от зачитането на събеседника и уважението към него и неговото мнение, колкото и да се разминава с нашето.

Кои са характеристиките на ненасилствената комуникация?

“Езикът на логиката е агресивен, спорещ, насилствен, егоцентричен. Езикът на любовта се занимава с другия – как да му се помогне да се развие, да се трансформира. За първия е важно какво се казва, а за втория – как се казва. Първият е спор, вторият е общуване.”.

Ошо

Ненасилствена комуникация – основни принципи:

  • Добро разположение на духа.
  • Неутрален ум. Идеята тук е, че винаги имаме какво ново да научим от всеки един събеседник.
  • Приятелско отношение на равнопоставеност.
  • Нагласа за спокоен разговор, независимо от обстоятелствата.
  • Неосъждане на събеседника. Отсъствие на критикарски дух, който се изразява чрез вербална агресия.
  • Внимателно, активно изслушване.
  • Мисълта, че другият има право на своето мнение и на своите моментни настроения и реакции. Приемане на хората с техните недостатъци, защото и ние си имаме своите.
  • Опитвайте да туширате своята импулсивност. Не бързайте да отговаряте.
  • Избягване на деликатни теми, по които може да има разногласия. Такива са например политика, религия, духовни възгледи, ценности. Невинаги си струва открито да говорим за своите пристрастия, особено ако сме сред хора, които познаваме слабо и не знаем какви биха могли да бъдат техните реакции на нашите откровения.
  • Търсене на допирни точки при възникнали недоразумения, а не фиксиране върху различията.
  • Тонът на гласа, с който разговаряте, е ключов фактор за разбирателство или за неразбирателство със събеседника. Нека той да бъде учтив. Никога не повишавайте тон, ако искате да ви уважават.
  • Използвайте еднозначни думи – с едно значение, които не биха могли да бъдат тълкувани погрешно. Многозначността е враг на ефективната комуникация.
  • Никога не използвайте псувни или ругатни, колкото и да сте изнервени. Те само ще ви навлекат допълнителни проблеми с хората.
  • Не подхождайте снизходително към събеседниците си, не се опитвайте да омаловажавате техните постижения и успехи.
  • Не прекъсвайте събеседниците си, оставяйте ги да се изказват докрай.
  • Опитвайте се да се поставяте на мястото на хората, с които общувате, за да разберете техния начин на мислене. Всеки има причина да разсъждава по определен начин. Всеки гледа на света от собствената си камбанария и вижда толкова, колкото знае.
  • Бъдете ларж. Забравете за дребнавостта. Има ситуации, в които е по-добре не да сте прави, а да извлечете най-доброто от общуването. Понякога дори е добре да се направите, че не сте видели или не сте чули нещо, за да не избухне скандал.
  • Никога не се изказвайте като последна инстанция, все едно притежавате патент за истината. Това е особено отблъскващо и предизвиква хората да ви опонират.
  • Развивайте осъзнатост за своите емоции. Защо реагирате по един или по друг начин? Разбирайки себе си по-добре, така ще можете да разбирате и другите по-добре.
  • Асертивността е основа за ненасилствена комуникация. Благодарение на нея постигаме ниво на общуване, при което всички страни са зачетени и удовлетворени. Изразяваме гледните си точки, по начин, при който не нараняваме събеседниците си и те се чувстват разбрани и приети.

Особено внимателни бъдете при разговор по телефона. Такъв тип общуване е деликатен, тъй като не виждаме изражението на лицето на събеседника и нямаме възможността да наблюдаваме езика на тялото му, за да се ориентираме за неговите настроения в момента. Тонът на гласа е единственият инструмент, с който си служим по телефона. Той е ориентир и за нагласата на събеседника. Нека и нашият тон бъде вежлив и да се усмихваме с гласа, подсилвайки го с жизнерадостни нотки. Така предразполагаме човека отсреща. Също е важна скоростта, с която изговаряме думите, накъсваме ли ги. Не е препоръчително нито прекалено бавното, провлачено, говорене, нито изстрелването на думите на бързи обороти.

Понякога някои по-темпераменти хора много викат по телефона, сякаш се карат, а всъщност обясняват, обясняват… Това не е добра идея, защото така и събеседникът ви неусетно ще започне несъзнателно да повишава тон. Доста натоварващо, не мислите ли?

жена с дълга червена рокля и светлокафяви сандали на улицата поглежда към телефона си, започване на телефонен разговор
Разговорите по телефона могат да се окажат препъникамък

Духът на сътрудничество и нагласата за взаимна полза са две основни качества на ненасилствената комуникация. Особено във времената, в които живеем, добронамереността е безценна. Това е желанието да подадем ръка, да бъдем хора, а не биологични единици, които само се надбягват и конкурират помежду си. След толкова десетилетия на конкуренция, дойде време за сътрудничество и за обединение.

Бъдещето на човечеството все повече зависи и ще зависи от ненасилствената комуникация и от градивния подход към живота. Човекът като социално животно е силно свързан с другите. Ние зависим едни от други, за да удовлетворяваме дори най-основните си нужди, затова е толкова важно да умеем да споделяме своите мисли, емоции и чувства така, че да изграждаме хармонични и взаимополезни връзки с околните.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s