Ако искаме да притежаваме едно от най-ценните социални умения, то би следвало да работим над развиването на асертивността. Един от признаците на емоционално интелигентните хора е именно способността им да бъдат асертивни в общуването.

Как да постигнем ниво на общуване, при което всички страни да бъдат зачетени и удовлетворени? Изобщо, постижимо ли е това? Когато влизаме във взаимодействие с околните, ние би следвало да се стремим към баланс, който да ни носи положителни изживявания и да ни представя в добра светлина, като същевременно помага и на събеседника да изрази себе си.

Най-често срещаният проблем е неумението да се изразява адекватно собствено мнение и да се заявява позиция по начин, който да не наранява и/ или да не отблъсква събеседника. Малцина са хората, овладели асертивния начин на комуникация. Да изразиш себе си по най-уместния начин, уважавайки себе си и събеседника си, е безценно умение.

Какво представлява асертивността?

В основата й лежи способността да се отстоявате, зачитайки другите. Това е вид неагресивна комуникация, при която изразяваме и отстояваме своите мисли, чувства и идеи, като същевременно взимаме предвид и уважаваме мислите, чувствата и идеите на събеседника. При този вид общуване има равнопоставеност и възможности за взаимно обогатяване, защото има приемане. Пълна противоположност на агресивния начин на общуване, при който има желание за налагане над другите и представяне на собствените идеи и доводи като единствено възможни и валидни.

• Асертивната комуникация може да се приложи във всички области на живота ни. Тя ни помага да изразяваме открито своите нужди, оставайки верни на себе си, но по един осъзнат и интелигентен начин. Благодарение на асертивната комуникация ние съумяваме да казваме “не” и да очертаваме границите си, уважително и без да засягаме събеседника си.

• Чрез асертивната комуникация ние се самоутвърждаваме и заявяваме своето самоуважение. Но, също така, заявяваме уважение и към събеседника си. Общуваме по един прозрачен начин, който не оставя лоши чувства. Тук има равнопоставеност.

• Асертивността се изразява и в умението да замълчим в определени моменти, да престанем да говорим, за да изслушаме позицията на събеседника. Ако не владеем активното слушане, би ни било трудно да вземем предвид идеите и съображенията му. И в такъв случай асертивното, пълноценното, общуване би било невъзможно.

• Асертивната комуникация е в умението да се въздържаме от импулсивни реакции при възникнали отрицателни ситуации. Емоциите могат да бъдат лош съветник и под тяхно влияние да кажем или извършим неща, за които малко по-късно да съжаляваме. Асертивността е израз на добро самочувствие и на вяра в собствените идеи, а такъв човек не би изпитвал нуждата да изразява себе си свръхемоционално, за да се наложи над събеседника си.
• Асертивният човек не изпитва никаква нужда да се харесва на останалите и да се доказва пред тях. Поради тази причина манипулации и изнудвания при него минават трудно. Не подлежи на емоционален шантаж.
• Асертивният човек се стреми да разбере позициите и аргументите на другите, дори когато категорично не ги споделя. Така може да представя и защитава по-удачно своите позиции пред тях. Познава правата си и ги брани.
• Асертивата комуникация е активна комуникация. Тя е в пълен противовес на пасивното възприемане на информацията и на вялото и незаинтересовано участие в разговора.
• Асертивният комуникатор владее ситуацията. Започва разговори без проблем и умее да ги поддържа. Умее да води аргументирани дебати.
• Наличието на критично мислене е характеристика на асертивния комуникатор. Този тип личност има и аналитична мисъл и се ориентира добре в информацията, която ни залива отвсякъде. Умее да отсява важното от маловажното.

Асертивността е смело заявяване на себе си

При нея се поставят ясни граници. Тя има общо със здравословния егоизъм, а толкова много се плашим от тази думичка. Всъщност благодарение на това оспорвано качество, успяваме да оцеляваме, въпреки многобройните опити, успешни и неуспешни, за нарушаване на личните ни граници. Асертивната личност поема отговорност за своите думи и действия, но си дава, също така, сметка, че не е отговорна за думите и действията на другите.

Сляпото подчинение и вярата в авторитети не са част от асертивността. Човекът, който я притежава, се осланя на вътрешния си компас, за да се ориентира по житейските пътища. Той е с вътрешна локализация на контрола – счита, че събитията зависят от собственото му поведение и че може да упражнява контрол над тях.

Доброто самочувствие е в основата на асертивността. За да заявиш смело себе си, следва да имаш добро мнение за личността си. А доброто самочувствие се развива, като полагате целенасочени усилия това да се случи. Арогантността и нарцисизмът нямат общо с асертивността. Те говорят по-скоро за липса на самочувствие и за крещяща нужда от одобрение.

Тактики за асертивност

1. Научете се да приемате спокойно критиките. Помнете: те са гледна точка, представляват лични мнения и отразяват вижданията на изразилия ги.
2. Реакциите, мненията и идеите на другите нямат отношение лично към вас. Затова, няма защо да заемате отбранителна позиция всеки път, когато някой изкаже мнение, различно от вашето. Напълно естествено е хората да виждат ситуациите по различен начин, тъй като имат различни знания, различен предходен опит и различни преживявания зад гърба си. Не забравяйте: “човек вижда толкова, колкото знае”. Бъдете толерантни.
3. Научете се бързо да разкривате токсичните хора и токсичните взаимовръзки, които изграждате с тях. Не си губете времето, като се оставяте да ви въвличат в техните драматични сценарии.
4. Ценете времето си. То никога не се връща назад и никога не може да бъде наваксано. Внимавайте на кого го подарявате. Учтиво отказвайте срещи и разговори, които не ви носят нищо полезно, а само изсмукват от енергията ви.
5. Отказвайте учтиво, но твърдо, без да оставяте “вратички”, чрез които да се опитват да ви използват за целите си на по-късен етап. Ако отказвате по уклончив начин, бъдете сигурни, че накрая ще се съгласите и ще се ядосвате на себе си. А това никак не допринася за самоуважението и за асертивността ви.
6. Опитайте се да не играете ролята на спасител на целия свят. Пълно е с хора, които биха се възползвали от тази ваша слабост. Стеснете кръга на благородните си дейности, за да бъдете по-ефективни и адекватни. “Трябва да се научите как, къде и кога да давате. Някъде всичко. Някъде нищо.” – Петър Дънов
7. Подберете много внимателно хората от приятелския си кръг. Родителите си не ги избираме, колегите също. Но поне е в наша власт да подберем тези, с които контактуваме като приятели. Те оказват огромно влияние върху нашия мироглед и пряко влияят на начина, по който гледаме на живота. Изборът на приятели е съдбоносен.

8. Научете се да разпознавате манипулативните техники и емоционалния шантаж. Ако думите на някого ви карат да се чувствате зле, да се поставяте под въпрос и да изпитвате чувство за вина, значи вероятно се опитват да ви манипулират с определени цели. Опитвайки се да ви принизяват, те ви поставят в подчинена позиция. След което вече могат да ви накарат да направите това, което всъщност искат от вас.

9. Не слугувайте на стереотипи и предразсъдъци. Например този за всеотдайната майка-героиня, която живее единствено и само чрез и за детето си, занемарявайки себе си и своите нужди. Или пък стереотипът за хиперактивния мениджър, който работи денонощно и не почива и ден, дори през лятото. Всеки един човек би следвало да се погрижи на първо място за себе си, за здравето си и за комфорта си, за да може да бъде полезен и за другите. Изнервените и изнемощели от грижи хора са лош пример за следване, тъй като не управляват добре времето, емоциите си и взаимодействията си с околните.

10. Внимавайте с компромисите. Замисляйте се дали и доколко да ги допускате във всеки един случай. Те са необходими, но ако често ви се налага да отстъпвате и да изпитвате неприятно чувство след това, вероятно страдате от липса на самочувствие и асертивност. Компромисите би следвало да бъдат взаимни, а не едностранни. В противен случай се получава неравнопоставеност и неравноправност.

11. Думите “трябва” и “длъжен си” са индикатори за манипулативен подход. Ако често ги използват спрямо вас, осъзнайте ситуацията си.

12. Научете се да анализирате и да преценявате събеседника си, за да се ориентирате с кого си имате работа. Наблюдавайте очите му, жестовете му, следете думите, които често използва, те ще ви го опишат доста точно. Така ще можете да общувате с него на неговия “език”.

13. Забравете за самокритиката! Тя е напълно излишна и само ще ви затормози и ще подкопае самочувствието ви. Отнасяйте се към себе си с любов и състрадание. Проявявайте милост и съчувствие към грешните си ходове. И не се отдавайте в никакъв случай на самосъжаление. Развиваме се, правейки грешки. И това е съвсем естествено!

14. Правете си редовно комплименти, насърчавайте се сами. Не очаквайте друг да ви оцени и да го направи. Никой няма интерес от това. Мислено се потупвайте по рамото всеки път, когато преодолявате себе си и бележите успех.

15. Развивайте непрестанно своите уникални умения и дарби, това ще затвърди самочувствието ви. За всеки от нас има място под слънцето, всеки от нас се е родил с определена мисия. Вашата задача е да откриете силните си страни и да допринесете с тях за един по-добър и смислен свят. Открийте кои са тези неща, които правите по-добре от всеки друг и незабавно се заемете с тях!

16. Приемайте с радост комплиментите. Хората с ниско самочувствие се чувстват неловко, когато им направят комплимент, защото не вярват, че заслужават мили думи. Същевременно правете разлика между комплименти и ласкателство. Във втория случай намеренията обикновено са користни.

17. Позитивните утвърждения могат да помогнат за развиването на асертивно поведение. Но за по-голямата им ефективност е важно да бъдат подбрани най-подходящите във вашия конкретен случай, според вашите личностни характеристики. Ето общи примери за позитивни утвърждения.

18. Непрестанно разширявайте мирогледа си с нови изживявания. Колкото повече житейски опит натрупвате, толкова повече самочувствие добивате, а и толкова по-добре опознавате хората от различни култури и среди. Което пък означава, че ще можете да общувате по-ефективно с тях и да създавате по-пълноценни контакти.

19. В трудните ситуации практикувайте емоционална неутралност. Това ще ви помогне да мислите по-трезво и да преценявате по-обективно реалността и действащите лица. Само така ще можете да бъдете асертивни и да бъдете адекватни към контекста такъв, какъвто е реално. А не такъв, какъвто е в ума ви.

20. Научете се да действате в съгласие със своите най-дълбоки ценности. Това, от своя страна, означава да ограничавате до минимум влиянията от външния свят и да се вслушвате повече в своите емоции, усещания и идеи. Прекалено много хора не са наясно кои са истинските им ценности и приоритети. И затова изпадат в куп неприятни ситуации и изживяват немалко драми. Винаги бъдете искрени със себе си! Всеки може да излъжете, но душата си и сърцето си няма как да излъжете.

21. Осъзнайте кои са автоматизираните ви навици, които ви дърпат назад. Съвсем неусетно можете да станете техни роби. Преценете кои от тях са ви полезни и кои не допринасят за вашето личностно развитие. Роботизирането и оскотяването на хората на фона на днешната динамика е съвсем реален риск.

22. Говорете смело в първо лице. Много хора се притесняват да го правят, от страх да не изглеждат “егоисти” и “егоцентрици”. Но смелият човек, който има доблестта да бъде себе си и да отстоява себе си, не се притеснява от това. Той осъзнава своята стойност.

23. Подхождайте доброжелателно към всеки един събеседник, но винаги имайте едно наум. Всякакви изненади са възможни, хората се разкриват в различните ситуации и невинаги имате възможността да ги видите във всяка една от тях.

24. Практикувайте спорт, който да ви помогне да изваете хубава фигура. Много е важно за доброто самочувствие. Отпуснатото тяло говори за недотам грижлив към себе си, пасивен, човек. А това не е никак привлекателно. Стегнатото тяло говори за активна личност, която уважава себе си и го заявява и чрез фигурата си.

25. Практикувайте здравословен непукизъм. Кой какво мисли не е ваш проблем. Ваш проблем е вие какво мислите. Затова, престанете да се тревожите кой как ви възприема, защото това ще ви сковава и ще спъва всякаква ваша инициативност. Реално така ставате роб на чужди оценки и очаквания. А това няма нищо общо с асертивността. Свикнете с мисълта, че не можем да сме симпатични на всички, както и не всички са ни симпатични на нас.

26. И не забравяйте: подбирайте мъдро битките си! Не всяка битка си струва енергията, времето и усилията ви. Фокусирайте се върху съществените, за да не пилеете напразно ценните си ресурси. Някои хора и ситуации изобщо не заслужават вниманието ви. Използвайте енергията си за градивни и ползотворни начинания.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА