Две са качествата, които могат да улеснят неимоверно разбирателството ни с околните. Много често подценяваме техния ефект и поради тази причина възникват и търкания и противоречия. Емпатията и толерантността ни помагат да се поставим на мястото на събеседника си и да разберем по-добре него и мотивите зад думите и действията му. Което пък ни дава възможност и да общуваме по-адекватно и успешно.

Независимо от нивото на комуникативните ни умения, ние винаги можем да работим над тях и да ги подобряваме непрекъснато. Този процес е практически безкраен, защото винаги има какво да научим в областта на ефективната комуникация. Тъй като всички ние общуваме непрекъснато, свикнали сме да приемаме за даденост процеса на обменяне на чувства, емоции, мисли и идеи. Мнозина не биха се замислили над уменията си да общуват. Но пък, същевременно, страдат от проблемите, с които се сблъскват и дори не подозират, че те произлизат от липсата на емпатия и толерантност, която проявяват.

Искате да влияете на околните? Тогава със сигурност ще ви се наложи да работите над емпатията и толерантността. Защото няма как да прокарате своите идеи, ако преди това не сте разбрали по-добре човека срещу себе си.

Чрез междуличностното общуване ние се формираме като личности и се развиваме. То ни помага да излезем извън границите на своя “Аз”, да го разширим и обогатим. Ние можем да влияем, но и на нас ни влияят, процесът е двустранен. По този начин натрупваме и социален опит.

Емпатията и толерантността разчупват леда

Те са ключът към свалянето на напрежението при общуване. Но какво представляват и как се проявяват?

Емпатията е умението да съпреживяваме чуждите емоции и мисли и да погледнем на ситуациите през очите на други хора. Тя е състрадание и разбиране, градивност в общуването. Ако сте я развили, тогава тя ще ви подсказва дори кои думи да използвате и кои да не използвате в разговора си с определен човек. Липсата на емпатия говори за самовглъбеност и егоцентризъм. Такива хора обикновено са лоши събеседници и качеството им на живот страда от този факт.

Толерантността е зачитане и уважаване на всеки един човек, с всички негови характеристики. Тя е умението да приемаме чуждите мнения и действия, дори когато те са в пълен разрез с нашите разбирания и идеи. Това означава, че сме в състояние да общуваме с по-широк кръг от хора, което допълнително обогатява личността ни и социалния ни опит.

И толерантността, и емпатията създават атмосфера на разбиране и приемане, в която събеседникът се чувства в безопасност да бъде себе си и да се изразява свободно.

У определени личности толерантността и емпатията са в природата им, у други те напълно отсъстват. От голямо значение за формирането им са възпитанието и обкръжаващата среда. Ценностите, които се възпитават в семейството, полагат основите на характеристиките на личността. Умението да разбираме и уважаваме преживяванията на другите улеснява живота ни и ни насочва към нови перспективи и подходи. Ако проявяваме толерантност и емпатия, ние приемаме без проблем чуждите възгледи и гледни точки, без да се засягаме от факта, че не се съгласяват с нас. Тогава ще възприемаме света и хората в цялата им пъстрота и богатство и самите ние ще се чувстваме по-щастливи.

Емпатията и толерантността изграждат доверие

В трудни времена тяхното проявяване е особено ценно. А най-често точно когато изпитват трудности, хората имат склонността да се затварят в себе си. Истината е, че, отваряйки се към другите точно в по-критични моменти, ние помагаме и на тях, и на себе си, като ги даряваме с най-ценните дарове на душата. Сближаването помежду ни става чрез разбирателството. Така се получава ефективното взаимодействие и усещането за заедност, което ни сплотява и ни дава уникалното чувство за сигурност, от което се нуждае всеки един човек.

Емпатията и толерантността са показатели за емоционалната ни интелигентност. А какво представлява тя?

“Емоционалната интелигентност е способността да различаваме и разбираме емоциите в себе си и в другите и умението да използваме тази съзнателност в управлението на нашето собствено поведение във взаимоотношенията ни. С други думи, емоционалната интелигентност е баланс между рационален и емоционален ум.”.
Д-р Светлана Велкова, клиничен психолог

Благодарение на това свое качество ние разпознаваме своите и чуждите емоции, както и разбираме истинската причина за възникването им. И, най-важното: умеем да изразяваме адекватно емоциите си, като не реагираме първосигнално.

Това умение е плод на една по-добра самоосъзнатост и приемане на себе си. Защото няма как да приемем друг човек, ако първо себе си не сме приели.

Емоционалната интелигентност включва и смирение. Това много често се тълкува по един доста погрешен начин като примиренчество и слабохарактерност, но всъщност е точно обратното. Израз е на силен и балансиран характер. Смирението е вид духовна сила, то е единство с останалите. Отказвайки се от горделивостта си (да не се бърка с гордостта, която е здравословна!) и чувството си за превъзходство, ние разширяваме съзнанието си към другите. Смирението ни подтиква да проявяваме емпатия и толерантност. То ни помага да изграждаме силни и пълноценни приятелски, партньорски и професионални връзки. То е божествената искра в нас.

Емпатичните хора непрекъснато разширяват съзнанието си, развивайки своята адаптивност към предизвикателствата в общуването и обогатявайки вътрешния си свят, което пък се отразява и на качеството им на живот. Вместо да осъждат и критикуват, те винаги се стремят да разберат и да приемат. Така емпатията създава една невероятно топла атмосфера на общуване, в която всички събеседници усещат доверие, обич, взаимно признаване. И никой не изпитва нуждата да играе роли и да заема отбранителни позиции.

Могат ли да вредят емпатията и толерантността?

Както знаем, всяка монета има две страни. Не живеем в идеален свят и следва да се съобразяваме с този факт. Да, емпатията и толерантността могат да се превърнат в недостатък, ако се преминат някои здравословни граници.

Един съвет към емпатите: работете над умението да казвате НЕ. То е ценно за вашето психическо оцеляване. Никак не са малко хората, които биха се възползвали от емпатичния човек, въвличайки го в своите битки и изсмуквайки от енергията му. Ако съпреживявате прекалено силно чуждите болки и неволи, ще се наложи да се научите да браните своите интереси и да развивате здравословна доза егоизъм. Няма как да спасите целия свят. Така че спасете поне себе си. В противен случай емпатията ще вгорчи живота ви. Бъдете с особено повишено внимание към нарцисисти и егоцентрици.

“Емпатията може да е дарба или развито умение, но може да е истинско проклятие. Тя трябва да бъде контролирана и тренирана, за да не навреди на притежателя си.”.

С проявите си на толерантност също би следвало да сме бдителни. Понякога, в опитите си да изглеждат винаги добри и приемащи и от страх да не бъдат заклеймени, някои довеждат толерантността си до нелепи крайности. Както при всяко нещо, дозировката прави лекарството или отровата. Ще търпите ли, например, грубо отношение до безкрай? Ще търпите ли незачитане? Ще търпите ли физическа агресия? Дори в началото да се опитвате да разбирате хората, които ги проявяват, вашата толерантност също си има граници. Тук вече става въпрос и за самосъхранение и за самоуважение.

Толерантността не бива да се бърка с апатията и безразличието, с търпимостта към грубостта, криминалните прояви и манипулацията. Също така не означава, че трябва да се откажем от своите идеи и убеждения, за да прегърнем чуждите, в опит да не нараним нечии чувства. Нищо подобно! При толерантността има приемане на различията, но не и загуба на идентичност.

Как да развием здравословна емпатия и толерантност?

Колкото по-рано започнем да ги развиваме, толкова по-добре. Би следвало да започнем през първите седем години, в детството. Родителите са тези, които полагат основите на балансираната личност и показват света на детето си. И точно те задават ценностите и помагат за развитие на уменията, които ще направят живота пълноценен и приятен.

Емпатия и толерантност се развиват у детето, като:

• го приучваме да проявява внимание и уважение към всеки един човек;
• го насърчаваме да търси допирни точки с другите деца;
• му обясняваме, че всеки един човек е ценен, дори то да не харесва някого;
• го научим да обръща внимание на настроенията на околните;
• му обясним, че не бива да се подиграва с особености на физиката и на характера на другите деца и възрастни. Както знаем, малчуганите могат да бъдат много жестоки в тези свои прояви;
• развием у него любов към животните. Човек, който обича животните, разбира какво е истинска, безусловна любов. Научава се на милост и на състрадание към всяко едно живо същество. Животните ни учат на много човещина;
• говорим с него за своите емоции и чувства и му обясняваме причината за тяхното възникване;
• коментираме неговите емоции и чувства. Развиваме у него навика да се вглежда в тях и да ги разбира;
• под формата на игра го караме да се поставя на мястото на някой друг. Да си представя как този друг се чувства в настоящата си ситуация и какви биха били неговите възможни действия в последствие.

Учейки детето си на емпатия и толерантност, ние му предаваме най-ценните умения за успешен живот. Но нека и на малчугана ясно да му обясним, че има граници, които не трябва да бъдат прекрачвани от другите, че не трябва да се злоупотребява с неговите добри намерения. И тук ясно следва да му уточним колко жизненоважни са себеотстояването, самоуважението и доброто самочувствие. И да му обясним, че, търсейки път към другите, не трябва да губи себе си и своята идентичност.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА