Чувството за хумор – спасителен пояс

Положителните емоции са горивото на нашия двигател, душата. Животът ни поднася достатъчно изпитания, имаме си предостатъчно поводи за не толкова красиви емоции. Чувството за хумор е нашето спасение насред вълненията, които ни поднасят житейските бури. За него казват, че е вродено, но винаги бихме могли да опитаме да го придобием.

Хората с чувство за хумор са предпочитани събеседници. Общуването с тях върви като по вода. Никога не се засягат и не реагират болезнено. Винаги намират начин да излязат и от най-неприятните ситуации с усмивка. Истинска благодат!

Чувството за хумор сближава хората. Предразполага събеседника, прави го по-склонен да приеме нашата гледна точка. А забелязали ли сте, че хората без чувство за хумор биват възприемани като по-праволинейни и скучни? Дори ви се струва, че трудно бихте им се доверили? Притежателите на чувството за хумор определено имат по-богата душевност и са по един прекрасен начин над нещата. Определено са привлекателни и са заобиколени от много приятели и ухажори. Харизматични са.

Интересен е произходът на думата “хумор“. Тази прекрасна дума възникнала в Древна Гърция, където имала медицинско значение. Според лекарите в Античността здравословното състояние на човек зависело от съотношението на течностите в тялото му. “Хумор” било названието на всяка течност в човешкото тяло, а именно: лимфа, кръв, жлъчен сок. Считало се е, че при здравия човек всички течности са в добро равновесие.

Днес думата “хумор” е също толкова важна за здравето, защото е доказано, че притежателите му са с по-силна имунна система и с повишена енергия, в сравнение с меланхоличните и нацупени индивиди.

Какво представлява чувството за хумор?

Това е умението да разглеждаме и представяме себе си, света и хората откъм веселата и забавната страна. То е признак на добро ментално здраве. Определена нагласа, но и черта на характера. Говори за това, че индивидът има здрава връзка със себе си и със света. Има разлика между чувство за хумор и добро настроение. Първото е умение да разсмиваме и развеселяваме другите, второто е вътрешната ни добра нагласа. И двете, обаче, говорят за добро самочувствие, което пък е гарант за положителни изживявания и повече щастие.

При по-възрастните хора чувството за хумор сякаш не е толкова изразено, както при по-младите и необременени от живота. И все пак, не са малко и тези, които запазват това качество до края на дните си, просто защото то им е вродено и е част от личностната им характеристика.

Любопитно: учените откриват, че чувството за хумор е пряко свързано с когнитивните способности на хората. С напредването на възрастта те намаляват и това също обяснява защо по-възрастните не са чувствителни на шеги и закачки – не ги възприемат така добре, а и самите те нямат вече способността да ги генерират, именно поради намалените когнитивни (познавателни) способности. А те са свързани с разбирането ни за света, включват процесите на възприятието, ученето, паметта, понятията, логическото мислене.

Проведено научно изследване доказва, че колкото по-лоши са резултатите на тестовете за когнитивни умения, толкова по-малко чувство за хумор проявяват хората.

Проявата на чувство за хумор изисква добро функциониране на челния дял на мозъка.

Чувството за хумор има терапевтични свойства

И умът, и тялото, се радват на благоприятния му ефект. То има успокояващ и отпускащ ефект, потапя ума в състояние на блаженство. Облекчава психическите и физическите болки, прояснява ума. Подмладява. Осигурява нов поглед към житейските драми, тъй като за определено време ни изключва от тях и в последствие ги възприемаме с други очи.

Чували ли сте за смехотерапията? Тя представлява терапевтичен метод за изцеление на душата, емоциите и тялото. Курсистите биват предизвикани да се смеят до сълзи. Смехотерапевтите наблюдават как хората си тръгват от при тях заредени с амбиция и хъс и с излекувани болежки, които медицината се е опитвала години наред да реши безуспешно. Важно е да се отбележи, че със смехотерапия се променя и хормоналният фон на организма. Логично, всяка една емоция, която изпитваме, влияе на химичния състав на тялото ни.

Психоложката Моника Балаян, която от 10 години организира в България курсове по смехотерапия, казва: “Шири се мнение, че, колкото е по-сериозен един човек, толкова е по-уважаван, но не е така. Не казвам, че трябва да е по-лекомислен, въпреки че за много проблеми трябва да мислим по-леко.”.

Един невероятно успешен проект е Смешната лечебница на клоуните д-р Куку и д-р Пипи, които посещават деца в болниците, за да ги разведряват по време на медицинските манипулации. Клоуните гастролират в Национална кардиологична болница, в СБАЛ по детски болести – проф. д-р Иван Митев” ЕАД – София, УМБАЛСМ Пирогов и в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Там са от особено голяма помощ за лекарите, а малчуганите са във възторг и понасят много по-леко болничния престой.

А писателят Михаил Вешим от личен опит препоръчва смехотерапия срещу коронавируса.

Как да развием чувството си за хумор?

  • Като за начало е добре да се научим да не се взимаме прекалено насериозно и да не драматизираме всяко по-неприятно събитие. На живи хора всичко може да се случи, животът предлага доста предизвикателства. Индивидите със силно развитото его нямат чувство за хумор, защото те възприемат себе си и света прекалено сериозно. При тях не се наблюдава самоирония, а, напротив, самоизтъкване. За тях смеещите се са лекомислени.
  • Да не реагираме първосигнално на дразнителите. Да поемаме дълбоко въздух, всеки път, когато се ядосаме и после да опитаме да погледнем на ситуация изпод друг ъгъл. Ако бързаме да реагираме на всичко, което не ни харесва, можем да се въвлечем в куп неприятности.
  • Да бъдем тактични. Да избягваме да упражняваме чувството си за хумор над хора, особено ако са по-сериозни или са раздразнени, във видимо лошо настроение. Биха могли да реагират отрицателно на нашите шеги и закачки. Ако някой се е намръщил и гледа лошо, по-добре е да му ги спестим, поне за момента.
  • Да избягваме двусмислените и дебелашки шеги. Те могат да ни представят в неблагоприятна светлина и да ни вкарат в беля. А ние искаме да изграждаме, а не да разваляме взаимоотношения, нали? Затова, нека се поставяме на мястото на човека, когото се опитваме да развеселим. Как би възприел закачката ни? Нужни са такт и съобразителност. Чувството за хумор следва да бъде винаги добронамерено и да не уязвява никого. Да усетим събеседника или събеседниците, преди да вкараме шеги в общуването си с тях. С хора, които познаваме слабо, следва да бъдем по-предпазливи в шегите.
  • Добра идея е гледането на комедии. Чувството за хумор е заразно и, колкото повече комедии и забавни предавания гледаме, толкова повече започваме да вибрираме на честотите на смеха и толкова сме по-склонни да го използваме.
  • Да уцелим момента със смеха. Понякога той не е удачен. Например при смъртен случай, злополука, лоша вест… Тогава разбиращото мълчание и съчувствието са точният избор.
  • Да общуваме повече и с различни типове хора. Доброто чувство за хумор е вид социално умение. Като такова то се усъвършенства с практикуване. Пак в общуването се научаваме и да бъдем по-съобразителни и тактични и да щадим чувствата на другите.
  • Да работим над доброто си самочувствие. Хората с лошо самочувствие са по-мълчаливи и не са склонни да се шегуват. Обикновено са и в лошо настроение. Проявата на чувство за хумор крие определен риск от неразбиране и изисква определена доза кураж. Хората с добро самочувствие се шегуват с охота.

Тихомира Добрева, експерт комуникации

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s