Не ви разбират правилно? Ето защо.

Общуването ни обогатява. Обменът на мисли, идеи и емоции е в основата на развитието ни и израстването като личности. Ние сме социални същества и се нуждаем едни от други, за да задоволяваме нуждите си на всички нива. Общуването ни помага да се свързваме с приятели, с партньори, със съмишленици, да се организираме в групи, да привличаме нови и нови последователи в реалния живот и във виртуалния свят.

Много често, обаче, възникват недоразумения и участниците в общуването усещат разрив помежду си. Възниква неразбирателство, понякога и спор. На какво се дължи това? Защо понякога предаването на мисли, емоции, чувства и идеи се оказва неуспешно?

Ето защо.

Предварителните нагласи и предразсъдъците са спънка в общуването. Те представляват вид обремененост, която замъглява обективната преценка за чутото. Повечето зрели хора имат оформено окончателно мнение за нещата от живота. Обикновено всеки се стреми да се свърже с личности, които ще потвърдят неговите вярвания и схващания и ще го накарат да се почувства разбран и приет. Но, както знаем, няма как да общуваме единствено със съмишленици. Мнозина не споделят нашите идеи и ценности и това е съвсем нормално. Всеки е минал по различни житейски пътеки, сблъскал се е с различни трудности и проблеми и се е оформил като личност с определени характеристики в следствие на тях. Хубаво е да подхождаме с непредубеден ум към всички, за да можем и да научим нещо ново. Тази е и една от целите на общуването – обогатяването на двете страни.

Емоционалното слушане и емоционалното реагиране на чутото възпрепятстват добрата комуникация. А би следвало да изслушваме с неутрално ухо говорещия, без да бързаме да реагираме и да отговаряме, с намерението да се наложим и самоутвърдим за негова сметка.

Слушаме, без да чуваме. Много често срещано. Физически се намираме до събеседника, но умствено витаем на друго място. Присъствието ни е разсеяно и формално. От време на време кимаме, казваме “да, да”, но не правим никакво усилие, за да разберем какво ни се казва. Така другият ще остане нечут, а ние можем да изпаднем в неловка позиция, ако ненадейно ни попитат какво е нашето мнение по въпроса, а ние изобщо не сме слушали досега.

Мълчанието като препъни камък в общуването. Не смеете да изразите мнение, но същевременно после се цупите, че не са го взели предвид и не са се съобразили с вас. Но никой от нас не чете мисли. Ако не ги изразяваме на глас, просто няма как околните да ги разбират и да се съобразят с тях. Прекалената деликатност и срамежливост винаги изиграват кофти шега.

Подобен е и проблемът с мънкането и завалянето на думите, недомлъвките. Никой няма да губи време, за да гадае какво точно сте искали или не сте искали да кажете, ако не го заявите директно.

Не спираме да говорим и обсебваме разговора. Егоцентризмът е болестта на нашето съвремие. Прекалено много хора имат усещането, че са толкова гениални и специални, че просто няма защо да обръщат внимание на другите и на техните мисли и идеи. Затова не спират да говорят за себе си и за своите преживявания. Просто е мисия невъзможна да се включите, макар и с някое съвсем плахо изречение. Не, забравете, нямате никакъв шанс! Накрая оставате с впечатлението, че са ви използвали за микрофон.

Неумение да се поставим на мястото на другия. Липсата на емпатия е сериозна пречка в общуването. Не разбираме, или, по-скоро, отказваме да разбираме позицията на събеседника. Не се опитваме дори да разгледаме ситуацията от неговата гледна точка. Виждаме единствено своята категорична правота. Все пак, не е лошо периодически да си напомняме, че всяка ситуация може да бъде разглеждана от различни ъгли и с различни очи. Упражнявайте се по-често да го правите.

Заинатяване на определена позиция. Водите дебати, преговори, но изобщо не сте склонни на каквито и да било отстъпки. Липсата на гъвкавост може само да доведе до загуби за вас на един по-късен етап. Така рискувате да пропуснете и други възможни алтернативи, които биха могли да се окажат дори по-успешни от предлаганата от вас. Нещо повече, можете трайно да отблъснете потенциални бизнес партньори, които няма да видят във вас надежден съмишленик.

Или пък водите спор с половинката си, но натяквате, че само вие сте прави и, отново и отново, повтаряте своята гледна точка, с надеждата другият да я приеме, а вие да сте “победител” в спора. А всъщност само ще развалите отношенията си с любимия човек, отказвайки да се вслушате в неговите аргументи. Бъдете сигурни, че това няма да бъде забравено. А чувството, че си неразбран от най-близкия човек, е наистина болезнено.

Неправилната преценка на събеседника е друга, много често срещана, грешка при общуване. Не е без значение към кого отправяте посланието си. Защото то трябва да може да бъде възприето от събеседника ви. Има думи и идеи, които някои хора няма да разберат, колкото и да се стараете. Замислете се, например, как общувате с детето си. Подбирате думите си така, че то да ви разбере, нали? Не му говорите с високопарни слова и научни термини. Идентичен е и принципът при общуването по принцип. Представете си компютърен специалист да започне да ви обяснява на своя професионален жаргон проблемите, които имате със своя лаптоп. Нищо няма да разберете, нали?

Преценете човека, с когото разговаряте, вижте какви изразни средства използва и адаптирайте своето послание спрямо тях. Това означава да говорите по-бавно, за да може да подбирате думите си. Внимавайте, също така, да не подценявате и да не обидите неволно събеседника си.

Неправилната преценка на контекста на общуване. Не всичко може да бъде казано при всякакви условия на общуване. Има думи, които ще е по-добре да не изричате при определени обстоятелства. Това означава да се проявява такт и да се щадят чувствата на събеседника. Например, ако е много разстроен, по-добре е да не говорите по сериозни теми, които изискват аналитично мислене или пък да изисквате от него взимане на решение. Умението да изчаквате правилния момент, за да изречете някои думи, е също качество на добрия комуникатор.

Тембърът и интонацията на гласа. Има значение не само какво казвате, а и как го казвате. Дали говорите спокойно и доброжелателно, или извисявате глас и накъсвате назидателно думите. Чрез тона на гласа си можем да накараме събеседника си да се почувства много комфортно в нашата компания, или, напротив, да го изнервим и напрегнем до краен предел. Тонът на гласа ни може да разкрие доброжелателност или враждебност, деликатност или арогантност, добро или лошо самочувствие, сърдечност или студенина, дори начетеност или необразованост.

Много погрешно е схващането, че, като повишите глас, хората ще ви чуят и разберат по-добре. Тъкмо напротив, ако желаете да бъдете чути, е хубаво да понижите тона на гласа си. Така ще засилите интереса на събеседника си към казваното от вас и той ще ви слуша по-внимателно. Освен това, той ще оцени вашата деликатност.

Научно доказано е, че за по-авторитетни и компетентни се възприемат хора, които говорят спокойно, равномерно, и с по-нисък тон на гласа.

Лошата невербална комуникация е сред елементите на общуването, които силно го смущават. Несловесното измерение на събеседването ви говори много за вас и за истинските ви намерения. Това са израженията на лицето ви, позата на тялото, жестовете ви, движенията ви в пространството, погледът ви. Всички тези елементи излъчват много важна информация, дори и да мълчите. За първи път невербалното поведение е изследвано по-обстойно от Квинтилиан в трактата “Обучението на оратора“. То е наречено физиогномика – това е отпечатъкът на човешката душа върху лицето и тялото ни. По времената на Аристотел също се е обръщало голямо внимание на изражението на лицето, ръста и телосложението на оратора, окосмеността му.

В Древен Китай са се занимавали с изкуството да “четат” по лицето, а мъдрите тибетци са “прочитали” човека по походката и стойката му, начинът, по който става и сяда… Все ориентири за типа личност.

Замисляли ли сте се, че само по вида и излъчването на човек, ние много често си вадим изводи за него. Научно доказано е, че първото впечатление е много трайно и се изгражда за секунди (!) на подсъзнателно ниво! Затова – никога не подценявайте първата си среща с други хора.

Неподходящи за контекста на общуване облекло и аксесоари. Начинът на обличане и аксесоарите са носители на послания. Все още много хора считат тези елементи за несъществени “дреболии”, но истината е, че те са носители на послания и са част от невербалното общуване. Например, би било нелепо да отидете на планина, облечени като за бизнес среща и обратно. Или да отидете на погребение с лъскава парти рокля и бляскави аксесоари. Или пък да се явите на изпит в неугледен вид, в размъкнато облекло и с разрошена коса. Това със сигурност би повлияло отрицателно на оценката ви, защото би говорило за несериозното ви отношение и нежеланието ви да полагате усилия. Ето, виждате, външният вид говори за вас.

Аксесоарите пък разказват за вкуса и естетическия усет на човека, който ги носи. Могат да издават финес, или лош вкус. Могат да говорят за деликатен човек, или, напротив, за такъв, който обича да се афишира и дори да доминира над другите. Дори нещо на пръв поглед толкова невинно, като изборът на парфюм, говори много за човека. И е вид общуване.

Впрочем, пълното отсъствие на аксесоари и неизползването на парфюм също говорят за типа личност.

Превзетост и маниерничене. Автентичността е основа за добро разбирателство с другите. Фалшът винаги се усеща и не предразполага към приятно и ползотворно общуване. Всеки човек инстинктивно се затваря в себе си, когато попадне на неискрен и превзет събеседник. Нашите радари безпогрешно го улавят. Ако има разминаване между думите и цялостното поведение на говорещия, това би създало явен дискомфорт у хората, които го слушат. Затова, естественото и непринудено поведение е ключът към ефективното и хармонично общуване.

Губим много, когато не сме себе си и не сме искрени. Печелим много, когато сме себе си и открито заявяваме своите мисли, идеи, емоции и намерения.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s