Способни ли сме на истинска еволюция?

Тези въпроси ме тормозят през последните две години, като наблюдавам събитията у нас и по света. Хората изведнъж сякаш дръпнаха с години назад в развитието си и проявиха всичките си низши страсти. Планетата е обладана от манипулации, лъжи, страх, паника, ужас… Никога не съм предполагала, че в ХХI-ви век това все още е възможно, но ето, че днес, през 2020 година, преживяваме своего рода Апокалипсис. Въпреки че Акълолипсис би било по-подходящо название на събитията, на които сме свидетели.

На моменти имам натрапчивото усещане, че това е краят на нашата цивилизация. Сякаш нищо не може да спре саморазрушението ни, гравитационната сила, която ни е засмукала в низходящата спирала и която ни принизява до същества със съмнителен морал и интелектуални качества. Всяка мисъл тука оставете! А и разделението сред хората никога не е било толкова силно. Никога не съм била свидетелка на толкова ярка омраза между себеподобни. Не знам изобщо как успяваме още да оцеляваме сред толкова отрицателна енергия и разрушителни модели на поведение!

„Ще настъпят особено тежки времена. Защото хората ще обичат само себе си, ще обичат парите, ще бъдат … непослушни на родителите, … без самоконтрол, свирепи, без любов към добротата, … ще обичат удоволствията, вместо да обичат Бога.“ (2 Тимотей 3:1–5)

Едно знам със сигурност: корона кризата се оказа не само тест за интелигентност, но и тест за човечност и еволюиралост. И много се опасявам, че се провалихме с гръм и трясък на тези тестове. Ние не сме нищо повече от едни маймуни с големи претенции, забравили кои са и откъде са тръгнали. Това е то!

Човечеството днес говори за подобряване на човешкия ген, за “дизайнерски бебета”, втълпило си е, че може да контролира здравето и живота на всяко едно същество на планетата, да изстрелва внушителен брой сателити в Космоса, но царят е гол! Нашата духовна и морална нищета са толкова големи, че чак е плашещо.

“Човекът, с всичките си благородни качества, все още носи в телесната си рамка неизлечимия печат на своя по-низш произход.”
Чарлз Дарвин

Трудно е човек да надскочи себе си. За да го направи, той трябва да притежава известна сила – морална и душевна, както и благородство и желание да даде своя принос към добруването на човешкия род. Само че ние, през последните 10-ина години развихме любов към материализма и екстремен индивидуализъм, които добре подготвиха краха на цивилизацията ни. Самозабравили се, ние мислихме, че всеки един от нас може да тегли една яка майна на всичко и на всички и да си бъде самодостатъчен. Да, ама не! Еволюцията не работи така!

“В дългата история на човечеството (и на животинския свят) са оцелявали онези, които са се научили да си помагат и да импровизират най-успешно.”
Чарлз Дарвин

А на нас в момента не ни достига емпатия и взаимопомощ. Не може да се каже, че и импровизираме особено много. Животът ни е станал особено предвидим, без особени възможни обрати. Всеки е сам с екранчето си, което му дава смешното и измамно усещане, че владее света. Като че ли нашата демокрация ерозира до натрапчиво желание за категоризиране и контролиране на всеки човек, всяка човешка дейност и проява. Днес си задавам съвсем резонния въпрос: истински свободни ли сме, или сме прекалено заети, за да си дадем сметка, че свободата ни е измамна?

Корона кризата извади на бял свят всички проблеми на съвременната цивилизация. Парадоксален факт: сложихме маските, но реално маските паднаха. Управляващите по цял свят показаха, че законите, които те коват, не ги касаят. Стана ясно, че световният банкерски елит предизвиква кризи по геополитически съображения. Зад демагогските приказки за загриженост за човешкото добруване лъснаха алчността и боричкането за власт и влияние.

Живеем във времената на Откровението. Хората и събитията никога не са били толкова ясни, колкото изглеждат в края на тази толкова изстрадана 2021-ва година. Сякаш невидима ръка дръпна воал, който до този момент прикриваше истината. И изведнъж заживяхме в паралелен свят, за който дори не бяхме подозирали преди това. Само че този свят се оказа кошмарен. Въпросът сега е: кой курс ще поемем? Има ли потенциалът човекът от началото на ХХI-ви век да избере мъдростта и съзиданието, или ще избере самоунищожението, към което се е запътил с бодра крачка? Алчността ли е по-силна или чувството за самосъхранение? Сега е моментът на истината, сега ще разберем дали еволюцията е дала своите плодове, или Дарвин е в грешка.

Имаме шанс ако действаме, водени единствено от Любовта и Мъдростта. Конкуренцията между хората трябва да отстъпи място на сътрудничеството, в името на благородни цели. А какво по-благородна цел от физическото ни и духовно оцеляване? Във времената на Откровението стана ясно и друго – хората по цял свят се пробуждат за истината и вече не търсят спасители, а осъзнават своята мощ като двигатели на историята. Може би отминава вече и времето на лидерите, такива, каквито ги познавахме досега. Силата е в нас! Всеки един от нас е лидер. И много лидери заедно са огромна мощ! Ние творим събитията, които предопределят утрешния ден и бъдещето на децата и внуците ни. Вече нямаме право да не се интересуваме от политика. Човекът на новото време е архитект на живота си и не го поверява на представители, чиито цели са предимно користни и много рядко благородни. Хората, които ръководят света в момента, са рожби на стари системи за обучение и за виждане на живота и мястото ни в него. Възгледите им са мухлясали и силно лъхат на нафталин. Всяко тяхно действие е продиктувано от жаждата за власт и правенето на пари на гърба на хората, които им плащат заплатите. Корпорациите процъфтяват с чувство за безнаказаност, а мощни лобита защитават интересите им на глобално ниво. Пробутват услугите им там, където няма нужда от тях, но те изкуствено създават такава.

“Всеки човек, който си мисли, че може да е щастлив и проспериращ като позволи на правителството да се грижи за него, по-добре да погледне по-отблизо индианците.”
Хенри Форд

Ковид кризата – насилена, пресилена и истерична – ни го доказва категорично! Алчността владее света. Страстта към парите на определени кръгове от хора е плашеща и много опасна за обществото като цяло. Кризите, които те предизвикват, с цел лично облагодетелстване, ни водят към дъното, докато те се изтласкват нагоре, към звездите. Имаме спешна нужда от съвършено нови парадигми за света и за хората! Време е да си вземем живота обратно! Ключовата дума тук е: осъзнатост! Гражданските общества по света от ден на ден се очертават все по-ясно, пред нас са Новите времена. Те изискват нови хора, нови идеи. Аз мисля, че ние вече сме готови! А вие как мислите?

„Затова стойте будни, защото не знаете нито деня, нито часа.“ (Матей 25:13)

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

COPYRIGHT ©2022 ТИХОМИРА ДОБРЕВА. СЪДЪРЖАНИЕТО НА POPATIA.ORG Е ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА