Родителството е една от най-желаните житейски роли. Да, има и хора, за които то не е цел, но, като цяло, всеки би искал в даден момент да се въплъти в ролята на майка или на баща. А тя не прилича на никоя друга. Можете да си мислите, че работата ви е тежка и неблагодарна, но изчакайте да станете родител и пак ще си поговорим. Тогава ще разберете истинските значения на думата “любов”, “всеотдайност” и “упорит труд”.
Да си родител е мисия. Деликатна и отговорна. А за много хора не е нито едното, нито другото. Просто защото не си задават въпроси, а имат деца “защото така трябва” и “защото така правят всички”. Просто възпроизводство. След това пък децата на такива родители просто някак оцеляват напук. Защото не получават нужното внимание, не им се говори с любов, а само ги питат “Яде ли, какво имаше на обяд в стола?” и “Написа ли си всичките домашни?”.
Къде е всъщност проблемът?
Родителите все нямат време. Около децата все има някакви проблеми за решаване. Но когато приоритетите не са правилните, децата са пуснати на самотек, уж за да се учат да бъдат самостоятелни от съвсем малки. Няма нищо лошо в самостоятелността, само че един ум първо трябва да узрее за дадена идея, в противен случай нищо не се получава. Когато родителите абдикират, децата страдат. Много пъти съм си мислила, че децата носят повече зрялост в себе си, отколкото възрастните.
Детето не е домашен любимец
То не е родено, за да изпълнява вашите команди: “Стани!”, “Легни!”, “Върви натам!”, “Ела насам!”. .Прекалено често съм свидетелка на дресировки на деца, в най-пълният смисъл на тази дума. Детето не е длъжно да отговаря на вашите очаквания. Дошло е на този свят, за да бъде себе си и за да изрази себе си, както намери за добре, допринасяйки за общото добруване на човечеството.
Един добър родител насърчава, окуражава, вдъхновява, разкрива нови хоризонти и, най-важното, дава личен пример. Ако вие, да речем, пушите, по иначе непрекъснато говорите на детето си колко е вредно пушенето, познайте дали ще се вслуша в думите ви. И познайте дали сте авторитет за детето си. Не, разбира се. Ако непрекъснато изисквате от него постигане на всякакви високи цели, но вие като човек не сте постигнали такива, е, няма нужда да казваме, че сте несправедливи към него.
Детето не е инструмент за самоутвърждаване
Много пъти съм наблюдавала конкуренция между родители, докато говорят чие дете какво знае и може. И се започва едно изреждане кой на колко курса и спорта ходи. Така децата обслужват родителски комплекси за нереализираност в различни насоки. Днес те са обект на особено голям натиск за постижения, като надпреварата с другите започва още от самото раждане. И е много важно като стане на 3 месеца да го запишете “поне на английски и на немски”. Иначе нищо няма да излезе от него. Много е важно да няма и минутка свободна, в която да се наслаждава на детството си. И е много важно непрекъснато да правите забележки. Особено пред другите. Надявам се, усетихте ироничния ми тон…
Децата се раждат с определени заложби
Също така имат нужда от психично уравновесена личност, която да ги ориентира в този свят, да им сподели знанието си и опита, но без да го натрапва. Добрият родител не е дресьор, а ментор. А ето какво е да си ментор: “да си доверен съветник, да подкрепяш и да съветваш, поставяйки винаги на първо място интересите на този, на когото си ментор. А също така да му помогнеш да развие кариера, която отговаря на неговите цели и потенциал. Да бъдеш пример за успех. Обратна връзка да предлагаш, както и своите знания и опит.”
Замисляте ли се как подхождате към детето си? Защото имам чувството, че битува мнението, че си добър родител, ако непрекъснато мъмриш, критикуваш и омаловажаваш постиженията на наследника си. Уж в името на неговото добро. Дали? Замислете се: вие мотивирани ли ще се чувствате, ако някой непрекъснато ви натяква в какво не сте добри и ви подканва за още и още постижения? Подозирам, че ще отговорите с: “Не!” на този въпрос. Но пък, противно на всякаква логика, вие очаквате от детето ви някак да се мотивира от подобен вид отношение към него.
Личен пример, любов и уважение на личността на детето
Успешният родител не е мрачният критикар и мърморко. Децата попиват всички наши нагласи. Това, което ще му дадете, то ще предаде и на своите деца. Нещастните родители формират нещастни деца, които се превръщат в токсични възрастни. Да, отговорно е да си родител, но всички изисквания, които насочвате към детето, всъщност трябва да насочвате към себе си, в опит да бъдете добър пример за подражание, идол дори. Добрият педадог възпитава спокойно, с дела. Слабият педагог вика и размахва пръчка. И накрая се пита къде бърка и защо наказанията му нямат никакъв ефект, а тъкмо обратно!
Личният ви пример е най-големият възпитателен подход. Децата учат, като имитират околните. Наблюдават ги какво правят и после повтарят. Опитайте се да въвлечете детето във вашите занимания, показвайте му спокойно кое как се прави. Но за тази цел вие самите трябва да имате интересни хобита. Обсъждайте всички явления, постъпки, събития, на които сте свидетели. Така, неусетно, вие ще му помогнете да си изгради ценностна система и да се ориентира по-добре в заобикалящия ни свят.
Струва ми се, че най-трудно хората приемат факта, че децата им имат различно мнение от тяхното и си го отстояват. А, всъщност, това е съвсем в реда на нещата. И трябва да ги радва. Помагайте на детето да изгради личността си, насърчавайки го да се изразява и да дава своето мнение по различни въпроси. Покажете зачитане на достойнството му, като не го корите и не го карате да се чувства виновно за каквото и да било.
Детето не е придатък на родителя
То е отделен човек, с отделни чувства, мисли и светоусещане. Който не приема този факт, се обрича на големи страдания. Обсебващите родители са истинско наказание.Те причиняват болка и на децата си, и на самите себе си. И обсебват, заявявайки гордо: “Детето е всичко за мен!”. Вкопчването и вманиачаването в родителската роля изиграва лоша шега – децата бързат да достигнат възраст, при която бързо да се изнесат от такива родители, които контролират абсолютно всяка област от живота им. Загрижеността бързо може да прерастне в контрол, който да отрови атмосферата вкъщи.
Ако искате да влияете на детето си, то трябва да го правите с усмивка, разбиране и създаване на безопасно за него пространство, в което то да се чувства свободно да споделя и да изразява себе си. Без критика, без съдене, а с приемане и разбиране. Децата, на които много се карат, бързо стават лъжци, в опит да избегнат поредния скандал за няма нищо. Говорете с детето като с равен. И забравете за назидателния тон, ако искате думите ви да се чуват. Разумните слова, изречени спокойно и мотивирано имат много по-голямо въздействие от мъмренето и осъждането на поведението му.
Нали осъзнавате, че всички ние сме правили грешки, на всичкото отгоре продължаваме да правим през целия си съзнателен живот. Затова би било много несправедливо да изискваме безгрешност от едно дете, което тепърва разучава себе си, света и околните и търси своите ориентири.
Аз мисля, че трябва дори да говорим за своите грешки с децата си, за да осъзнаят, че не само те правят грешки. И че не бива да идеализират никого. Много е грешно посланието, че възрастните винаги са прави, това създава чувство за силна несправедливост у едно дете, на което все му повтарят, че възрастните около него са в правото си, а то само трябва да слуша и изпълнява.
Да си дете не е лесно, въпреки че повечето възрастни смятат така. Изискванията към децата непрекъснато растат, спомнете си и вие как сте се чувствали в училище. Сега проблемите в него може да ви се струват смешни, но за децата те са си истинска драма, тъй като те прекарват там голяма част от живота си.
Пренаредете приоритетите си
Аз съм последният човек, който ще отрече важността на професионалното развитие на родителите, но щом се появят деца, считам, че те автоматично стават приоритет номер 1. А какво правим с приоритетите си? Отделяме им най-много време и енергия. А тук става въпрос за най-главният ни приоритет. В едно нещо съм се убедила: децата са жадни за внимание и непрекъснато искат да споделят, да разговарят с възрастни. А последните са все забързани, изнервени и намръщени. Какво прави детето в този случай? Отдръпва се с проблемите си, които никой не иска да изслуша. Само го командват къде да ходи и какво да прави, като робот. И все го подканват да побърза.
После не се учудвайте някой ден, че детето ви не споделя с вас и се отчуждава. Това е продиктувано от вашето собствено поведение. Ясно е, че заниманията с подрастващите изискват много сили и време, но, без тези ресурси, възпитателният процес се проваля. И в този случай остава единствено влиянието от улицата и от средата. Дете, което няма изградена стабилна ценностна система е изключително податливо на всякакви влияния и внушения. А вие не искате това, нали?
Тихомира Добрева, експерт по комуникации
По пътя към себе си и към другите Eфективна комуникация и самоусъвършенстване 