Близостта като предизвикателство

Все по-свързани сме и все по-отдалечени. Все повече връзки изграждаме, във все повече групи в социалните мрежи участваме, а самотата все по-често ни улавя в мрежите си. Организираме си и събития, на всякакви тематики, семинари… Някак всички контакти се плъзгат по повърхността и липсва дълбочина в общуването. Но най-много липсва емпатията, чувството, че си разбран.

За да можем да установим истински и ползотворен и за двете страни контакт, на нас ни се налага да се разкрием и да покажем своята уязвимост. Само че накъдето и да обърнем поглед, всеки се представя като много силна и успешна личност. Във век, в който тържествува идеята за Свръх-човека, за когото няма невъзможни неща, е направо кощунство да покажеш каквато и да била слабост. Камо ли да се обърнеш към ранимата си душа. За да се свържеш дори на елементарно ниво с друг човек, са необходими елементарна откритост и искрени намерения за взаимни изживявания и начинания. Ако сме нанизали броните си на роботи, които живеят без елементарни човешки чувства и нужди, тогава си оставаме със самотата, чудейки се къде ли е проблемът. Не, проблемът не е във времената, в които живеем, не е в Интернет, а в нас самите. Времената и Интернет се създават от хората. Те са наш продукт. Ние творим своите сценарии. А най-настървено творим обърканите сюжети. Можем да се омотаем здравата в тях и така да се скрием и от себе си…

Не можем да излъжем себе си

Всички имаме нужда от близост и от топлина. И вместо да хукваме по всички краища на света, чудейки се на кой Бог да се кланяме и да затъваме в работа, в опит да се скрием от своята уязвимост, е по-добре да се сприятелим с нея. Само силният духом човек може да си позволи да я покаже. Слабият се бори докрай, за да бъде Супер герой. И брани мита за себе си със зъби и с лакти, вечно борейки се с някого и нещо. Но нищо в природата не се губи. Енергията, която човек изразходва, за да носи своята защитна броня, постепенно го унищожава като човешко същество. Чувствата, които си забраняваме, ни разяждат. Затова има толкова проблеми между хората днес – заради манията да бъдем Супер герои. И заради вглъбеността в собствената ни значима персона, която не би могла да понесе значимостта и на друг човек. Как да променим това? Хайде, да престанем да се вглеждаме толкова в себе си. Около нас е пълно с прекрасни хора, които могат да ни заредят с конструктивни идеи и прекрасни чувства.

durveni surza v razlichni razmeri, zakacheni na srebrista tel

Имаме нужда от другите

Никой не би могъл да бележи значими постижения в живота си без други хора. Искаме или не, ние винаги зависим от своите побратими и посестрими. Няма как да съществуваме сами за себе си в пространството и да се чувстваме добре. Зависим от хората, за да можем да обменяме материални и духовни блага. Зависим от другите, за да можем да даряваме и получаваме любов. А за тази цел ни е нужно да развием доверие към тях. Разбира се, много пъти то може да бъде излъгано и е нормално да се чувстваме зле след това. Но най-голямата грешка би била да се затворим в себе си и да решим никога повече да не се доверяваме и разкриваме. Най-малкото защото не бива да си отмъщаваме на невинни заради лошия ни опит със злонамерени и объркани индивиди.

Интимността е плашеща

Риск винаги има. И това правило важи за всички сфери на живота. Никой нищо не ни гарантира. А в сферата на връзките и чувствата нашата ранимост се сблъсква с ранимостта и вътрешния свят на друг човек, с друга история и друг тип житейски опит. В такъв случай бихме могли да се фокусираме върху нещата, които ни сближават, дори в чисто човешки план. Защото всеки един от нас иска да бъде ценен, уважаван, обичан, подкрепян. Всеки обича да му се усмихват и да го потупат приятелски по рамото, да го прегърнат силно. Но малцина правят първите крачки към сърцето и душата на другия. По природа ние сме едни малки деца, изпитващи голяма нужда от внимание, за да се чувстваме реализирани. Тръгваме на бой с вятърни мелници, правим се на всесилни, но вътрешно сме уязвими. И колкото повече се стремим да скрием този факт, толкова повече той започва да бие на очи.

momche i momiche s margaritki na edna poliana, durvena ograda zad tiah, liubov, nejnost

Кое се промени?

Животът ни днес е комфортен и стремежът е да бъдем улеснявани все повече, във всички наши действия и начинания. Което е прекрасно! Но обратната страна на медала е, че вече дори и опитът да се поставим на мястото на друг човек и да проявим разбиране, ни се струва задача с повишена трудност. Не, това никак не звучи комфортно. И така прекалено много хора предпочитат задушаващата самота пред рискованото опознаване на другите. Или се впускат в сексуални авантюри, които им носят единствено още по-дълбоко чувство за вътрешна празнота, тъй като сексът без истинска интимност (тоест без разкриване и истински емоции) си остава просто приятен фитнес. Затова си струва да се впуснем в опознаването на другите. Нали знаете – “Риск губи, риск печели”. В някои случаи може да останем разочаровани, след като опознаем друг човек, но също така е и много вероятно да открием неподозирано симпатични черти и качества у него. И докато не се впуснем в разговори и не се разкрием, поне малко, няма как да разберем какъв е всъщност. Бихме могли единствено да гадаем.

dvoika na kolelo, muj i jena karat prez zeleno pole, liubov, pregrudka, blizost

Да общуваме добронамерено!

По пътя си към другите трябва да бъдем водени единствено от добронамереност. Да подходим с усмивка и с доза любознателност, защото, опознавайки хората покрай нас, ние започваме по-добре да познаваме и себе си. Разбираме докъде се простират границите, които сме си очертали. Разбираме по-добре ценностите си. Подлагаме на тест личността си. А всичко това е обогатяващо духа. Но най-ценна е човешката близост, споделянето. Тук изобщо не говорим за чисто формални отношения, които, лично аз, считам за много изморителни и безсмислени. Фалшът винаги се усеща. И в поведението, и в думите. Ако искате наистина да впечатлите някого, не играйте роли. Изморително ще е и за вас, и за зрителите на представлението ви. Прекалено много хора го правят и не е интересно. Може да впечатлите с автентичност, откритост и желание да опознаете повече другите. С разговор, в който няма борба за надмощие и себедоказване. Като за начало, започнете да слушате, за да се научите и да общувате истински.

Пожелавам ви много заедност, споделеност, истински приятелства и много любов!

Тихомира Добрева, експерт по комуникации

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s