Има хора, които са като благословия. Поглеждаш ги и мигновено разбираш, че в тях има Светлина. Очите им греят. Устните им се усмихват благо. Съществуването им ме кара да вярвам, че човечеството има бъдеще. Те са готови да те окуражат, да те окрилят, дори. И думите им са като балсам за душата. И в тях има нещо безценно – човечност, която те топли, още щом този човек те погледне и те заговори. И достойнство, зачитане на другите хора. Ключовата дума, описвайки тези добри същества, е благородство.

Аз мисля, че точно душевно елегантните са преминали през най-големите перипетии и са ги преодоляли с гордо вдигнати глави. Според мен всеки един от нас трябва да избере страна в живота – тъмната или светлата. Няма как да бъдеш по средата. Избирайки светлата ти избираш съзиданието, творческият устрем, взаимопомощта, съпричастността, Любовта. Избираш да градиш, което е по-трудно от това да се критикува и да се руши. Когато животът поднася изпитание след изпитание, имаме два избора: или да извисим духът си или да да се предадем и да се отдадем на самосъжаление, недоволство и осъждане. Последното завлича към дъното. И измъкването оттам е трудно, защото и инерцията си казва своята дума.

Душевната елегантност е любов към себе си и към другите

Тя е едно по-специално състояние на духа, при което няма борба, а има само приемане, на себе си и на другите. Ако в училищата учеха децата да развиват тези качества, нивата на агресия биха спаднали драстично, а може би съвсем биха изчезнали. Душевната елегантност не познава горделивостта и желанието да смачкаш и да унижиш другия, или да се самоизтъкнеш за негова сметка. Тя се стреми да разбира и да подкрепя. Тя никога не осъжда. Тя е качество на приятеля ви, който може да ви изслушва мълчаливо и да си каже мнението, само ако искате да го чуете. Това е човекът, който не ламти за власт и престиж, защото е разбрал кои са истинските ценности в живота ни. Това е личността, която не се конкурира с никого, а се стреми към себеусъвършенстване, за да може така да бъде полезна и на себе си, и на другите. Защото знае – всички ние имаме една планета и всички ние сме взаимосвързани. Затова е добре да се уважаваме и да си помагаме. А Любовта е мощна съзидателна сила, която наистина твори чудеса!

Душевната елегантност е смирение

Тя е в осъзнаването на факта, че сме тленни и не сме център на Вселената. Нашите гледни точки са си наши и не са общовалидни. Има разлика между субективните ни усещания и мисли и обективната реалност. А толкова много хора се вкарват във филми, поради чувството си, че са толкова важни! Смирението опростява живота до най-съществените изживявания. То е отказ да поправяш другите. То е отказ да изискваш от тях. Но, най-вече, смирението е в това да признаеш, че всъщност знаеш много малко и имаш да учиш цял живот. Както добре го е казал Петър Дънов: “Който иска да стане голям, той трябва да се смали“. С това идва една голяма градивна сила. А да повдигаш себе си над другите е път към разрухата. Горделивостта е капан, в който се попада много лесно. Горделивият човек е нещастен. Забележете: има разлика между гордост и горделивост. Втората не е никак градивно чувство.

Развива ли се душевната елегантност?

Подобно на елегантността в облеклото, тя няма как да бъде плод на случайността. Може да бъде постигната единствено, ако има силен и непрекъснат стремеж към нея. Защото в ежедневието се сблъскваме с множество предизвикателства, които ни побутват към тъмната страна. И това се случва ежеминутно. Ако просто се пуснем по течението, ние ще се оставим на обстоятелствата да ни моделират. Този път е в пъти по-лесен от другия – да осъзнаваме какво се случва в нас и, подобно на градинар, да култивираме в себе си душевната елегантност. Тя е и единственото наше спасение. Да опазиш душата си чиста е високо героичен акт в свят, който непрекъснато те предизвиква да проявяваш животинските си инстинкти. Да влизаш в двубои и да заявяваш своите истини, като мислиш, че само те са единствено валидни. И да мачкаш всеки и всичко по пътя си, за да постигаш цели, измислени от хора, целящи единствено да се възползват от енергията и от труда ти.

Финесът във взаимоотношенията е постижим

Но само, ако има желание, стремеж, той да бъде постигнат. Той създава една приятна атмосфера, която позволява на всички да се чувстват комфортно, защото те усещат приемане. Всеки от нас прави своите грешки, всеки има несъвършенства за изглаждане. Но не в тях трябва да се фокусираме. А в Светлината, която съществува у всеки един от нас. Пътищата ни са различни, съдбите също, но бихме могли поне да проявяваме разбиране. И да се откажем веднъж завинаги да коментираме в негативна светлина някого или неговите избори, защото всъщност никой от нас не може да бъде съдник, поради елементарния факт, че всички сме грешни. Да, и аз, и вие, които четете този текст. Грешките ни са различни, но всички грешим! Така сме създадени – несъвършени, но ни е даден шанс да се усъвършенстваме в този живот. Само тогава можем да го осмислим и да направим от него хубав, вдъхновяващ роман.

Вглеждането навътре в себе си

Това е първото условие, за да можем да постигнем душевната елегантност. По-лесно е да застанем пред огледалото и да се разкрасяваме с дрехи, прически и грим, в пъти по-трудно е да разкрасяваме душата си. Защото, за да го направим, трябва първо да осъзнаем, съвсем обективно, какво не е наред с нея. А във времената, в които живеем, има много неща, които да й пречат да бъде в хармония със себе си. И тя винаги усеща. Нищо не можем да скрием от нея. Дори, когато си мислим, че сме надхитрили себе си, за да постигнем някаква цел, която ни се струва важна. Душата винаги напомня за себе си и пренебрегването на зова й не е никак разумно! Ще е в пъти по-добре да се опитваме да разбираме какво има да ни каже. За са вгледаме в себе си много помагат медитациите. Когато умът утихне, ни се разкриват невиждани хоризонти и сърцето ни се изпълва с надежда и любов. Започваме да усещаме по-добре себе си, да се осъзнаваме. Разбирайки по-добре себе си, започваме да разбираме по-добре и другите, защото с тях сме част от едно цяло.

Да щадим себе си и другите

Пътят към разбирателството с околните минава през зачитането на личното им достойнство. И през стремежа поне да не им вредим, ако не можем да им помогнем. А също и в умението често пъти просто да замълчим, вместо да отворим уста и да предизвикаме буря – безсмислени спорове и болезнено желание да наложим егото си. Силният човек не изпитва нужда да се налага над другите. И не желае никому нищо да доказва. Той знае кога да говори и кога да мълчи, за да спаси и себе си, и другия от неприятни преживявания. Нали знаете кое куче лае най-силно? Точно така – най-дребното е най-гласовито. Голямото куче е уверено в преимуществото си и не лае неистово. То съзнава, че силата е на негова страна и не изпитва нужда да се изявява, лаейки като дребосъците.

Усмивка и подкрепа

Желанието да доставиш радост на човека отсреща и да го подкрепиш се среща у силните духом хора. Слабият човек няма как да го направи, защото у него има тъга, отчаяние и озлобление към цялата Вселена. Можеш да дадеш на хората само нещата, които притежаваш. Затова, ако изпаднете в беда, в никакъв, ама никакъв случай не падайте духом – така няма да сте полезни нито на себе си, нито на другите. Вместо това е по-добре да изберете да работите над поведението си и общуването, за да можете да допринесете за един по-добър свят, какъвто всички искаме. С поведението си във всяка една минута, ние допринасяме за развитието на Светлината или на Тъмнината в света. Средно положение няма! Изберете да захранвате съзнанието си с най-красивите и съзидателни мисли и да ги материализирате в най-благородните постъпки. Дори напук на всички предизвикателства, които ще срещнете. Защото личният пример значи много. А човек е в хармония със себе си тогава, когато е добър. И знаете ли какво ми показа моят личен опит: промениш ли се, светът се променя! И вече не изпитва необходимост да те предизвиква и да ти се качва на главата. Защото си в хармония. Душевната елегантност е постигнато равновесие между истинските ви чувства и реалните ви действия. Стане ли това, вие не изпитвате нужда да играете роли и да носите маски, а сте искрени и доброжелателни.

Нека култивираме елегантността на душата със смирение, търпение и много любов, тя е магическата съставка на всяка рецепта за успех!

Тихомира Добрева, експерт по комуникации