“Това, което не излекуваш в себе си, докато си сам, ще руши заедността, когато си във връзка.” Всеки човек носи на плещите си така наречения емоционален багаж, наследство от изживявания при предишни свои връзки. Провалените връзки всъщност не са въпрос на късмет, а страдат именно от старите емоционални рани и изкривявания, които често дори са причинени в детството, от родителите. 

Човешките взаимоотношения са може би най-сложното явление на света. А към днешна дата много приятели и познати ми споделят, че сякаш мисията “заедност” е невъзможна. Може би защото светът покрай нас се променя ежечасно и често се чувстваме изгубени в този голям и (п)объркан свят. И ето го парадоксът – колкото по-свободни сме да изразяваме себе си, толкова повече бариери сякаш изникват в общуването помежду ни.

Но надали можем да сочим с пръст света и той да ни е виновен за всичките несгоди. Когато стане въпрос за връзки, става въпрос за двама души, които се опитват да обединят или поне да допълнят своите вселени. И ако преди двадесетина години хората са се напасвали сякаш безпроблемно един към друг, то днес статистиките сочат, че връзките са много нестабилни и нетрайни.

Днес човечеството изживява криза на ценностите си и все по-често се питаме дали се движим в правилната посока. Възникват въпроси, свързани и с нашата личност, с нашата идентичност. И похвалното е, че има хора с провалени връзки, които са склонни да се запитат дали в тях самите няма по-сериозни бъгове, които ги отдалечават от възможността за здравословна връзка.

Прекалено често чувам: “Толкова съм наранен(а), че повече никога няма да обичам отново”. Или “Вече на никого не мога да имам доверие след толкова разочарования!” Но по-интересни са насадените от родителите комплекси, които пречат на един човек да бъде истински обичащ и разбиращ.

Има едно основно правило, валидно за изграждане на здравословна връзка: няма как да дадеш на някого нещо, което не притежаваш. Тоест, ако не обичаш и уважаваш на първо място себе си, ти няма да можеш да отдадеш тези чувства на друг човек. Най-много да го измъчиш и да му стъжниш яката живота.

Прекалено критикуващите и контролиращи родители отглеждат неуверени и вечно мърморещи и недоволни от живота деца, които запазват тези си недостатъци и в живота си на възрастни. Човек с такъв подход към живота просто няма как да обикне истински друг. Да, може да има първоначална страст и влечение, но със сигурност връзката няма да се развие отвъд сексуалното влечение и задоволяването на най-първичните нужди.

Нещо повече – няма как човек с инвалидизирана душа да прави хубав секс. Защото той ще бъде само един консуматор, неспособен да прояви емоции и по-силни чувства.

Всеки има своите си слаби места, но е добре да ги разгледаме и да разберем защо ги има и как да ги тушираме, за да не ни пречат в живота. Няма нищо по-тъжно от човек, отказал се да приеме своите бъгове от чист инат и криворазбрано чувство за сила. Силен е всъщност човекът, осъзнал, че негови характерни черти провалят връзките му. Силен е човекът, решил да работи над недостатъците си, за да може животът му с човека до него да бъде добър и обогатяващ за двете страни. Аз лично моите бъгове съм си ги приела и разбрах, че не са чак толкова страшни, като ги гледам в очите и им се усмихвам 🙂

И тук ключовата дума е “осъзнатост” – да си дадем сметка за своите качества и за своите недостатъци. И да се познаваме по-добре, за да знаем реално кои сме, какъв човек точно ни трябва за спътник и с какво ще допринесем за добруването на околните. Можем да дадем любов, само ако знаем какво е любов и как да я проявяваме. Можем да дадем подкрепа, само ако знаем какво представлява тя, ако сами подкрепяме себе си. Можем да разберем друг човек, само ако разбираме добре себе си. Можем да бъдем чувствителни към настроенията на човека до нас, само ако осъзнаваме своите собствени. И ако можем да ги назовем и облечем в думи, за да ги разберем по-добре и за да се помирим със себе си.

И друго нещо много, много важно – прошката. Умението да простим на всички, които са допринесли за тежкия ни емоционален багаж. Защото, в края на краищата, да грешиш е човешко и никого не бива да съдим – нито несправедливия родител, нито гаджето темерут. Защото всеки един човек е плод на дадена среда и обстоятелства и всеки прави най-доброто, на което е способен в момента. Но за нас самите е важно да изхвърлим емоционалния товар, който от година на година натежава все повече, ако не внимаваме. На себе си дължим щастливи и пълноценни връзки, но за тази цел първо трябва да се обърнем към себе си, едва след това към обекта на нашите чувства. И ако не можем да направим някого щастлив, поне да не разбиваме сърцето му на пух и прах.

Токсичните хора създават токсични връзки между жертва и палач. Нека не бъдем нито единия от тези двамата. Нека връзките ни бъдат между Крал и Кралица! Две завършени и осъзнати личности, в мир със себе си и своята душевност и готови за истинска връзка.

Тихомира Добрева, експерт по комуникации