Толкова много хора изпитват панически страх да не би да им изневерят, като стигат до безумия, само и само това да не се случи. А дали някой се замисля, че всъщност най-трагичното, което може да се случи в живота на един човек, е той да изневери на самия себе си. Всъщност това се случва ежеминутно, ежечасно, ежедневно. Всеки един човек си има свои разбирания, ценностна система, свои виждания за доброто и злото, свой морал. Всички гореизброени категории подлежат на доста свободни тълкувания, особено от страна на по-неуверените в себе си.
Да изневериш на себе си е голям грях, имайки предвид какви могат да бъдат последиците – чувство за безпомощност, безизходица, за загуба на себеуважение, омраза към себе си, като не на последно място е и възможността за последващи изневери. Така човек рискува да попадне в един омагьосан кръг, в който рискува да загуби най-ценното, което има – себе си.

Ние започваме да си изневеряваме: всеки път, когато поставим някого или нещо над себе си, когато жертваме важни свои принципи, за да постигнем цели /обикновено материални/, когато подценяваме своите чувства, готови да угодим на други хора, когато считаме, че сме толкова “нищожни”, че дори не си струва да имаме някакви очаквания и изисквания, когато преставаме да се себеутвърждаваме.

Когато изневеряваме на себе си, може да постигнем краткосрочни резултати, но в дългосрочен план ние сме губещи, защото от себе си не можем да се скрием, където и да отидем. Рано или късно в душата ще се загнездят онези чувства на неудовлетвореност и на страдание, които ще покажат, че сме обърнали гръб на себе си.

Нека да уважаваме и да отстояваме във всяка една минута своите убеждения и виждания. Определено няма кой друг да го направи вместо нас! Животът става прекалено труден, когато пренебрегваме своите РЕАЛНИ нужди, а не тези, които си мислим, че имаме.

Блажени са хората, които винаги застават зад себе си и не изневеряват на същността си.
Само те могат да се похвалят с хармоничен и щастлив живот 🙂

Тихомира Добрева