Колкото и да изглежда странно заглавието, поне на някои ;-)), всъщност има голяма връзка между начина, по който се разминаваме с хората по пътя ни и начинът, по който общуваме в ежедневието си.

Хората бързат и са готови да минат през теб и, забелязвам, че винаги аз съм тази, която намалява скоростта, само и само да няма сблъсък. Обаче интересният момент тук е, че реципрочно човекът срещу мен намалява темпото и той. Хората действаме огледално и малко или много имитираме своите действия. Затова, ако си мислите, че вие нищичко не можете да промените на този свят, то, мога да ви кажа от личен опит, че можете много неща да промените с личния си пример. Просто не се оставяйте на инерцията да ви повлича към дъното, не позволявайте да се автоматизирате, мислете! Опитайте се да съзнавате какво вършите в момента. Защото виждате, че мнозина функционират на автопилот, то няма нужда и вие да функционирате по този начин. Идеята е да имате собствен стил, собствено поведение, а не да бъдете овчица от стадото – освен, ако считате, че си живеете добре като такава.

Можем много да се замислим над този факт: как гледаме на хората, с които се разминаваме? Само с познатите и с приятелите си ли би трябвало да сме учтиви, добри и усмихнати?

Всички недоволстват от начина, по който заобикалящите ни се държат. Решението е да започнем да даваме на другите тон за удачното поведение. Без празни приказки, без назидаване, единствено чрез личния си пример 🙂

Това също е свързано с повече осъзнатост от наша страна. Ако влагаме повече мисъл във всичко, което правим, то тогава бихме били по-доволни и от постъпките на хората около нас.

И ето, че стигаме пак до една основна точка – човек получава това, което дава.

Готови ли сте да давате, или считате, че светът ви дължи нещо само поради простичкия факт, че съществувате? Светът ви дължи нещо само, ако направите нещо за неговото добруване. Толкова е просто. 🙂

Тихомира Добрева