Италианският писател Луиджи Пирандело е написал: “

“Ще се научиш за собствена сметка, че по пътя си всеки ден ще срещаш милиони маски и много малко лица.”

Друг беше констатирал, че човек никога не е искрен, говорейки в първо лице, единствено число. Той ще ви каже истината, само ако е прикрит зад маска. Лично аз, колкото повече опознавах хората, толкова повече се уверявах в правотата на тези думи. Към днешна дата не слушам толкова какво говори един човек, а се опитвам да го разчитам между думите, които използва, тона на гласа, погледа. И, да ви кажа, най-често наблюдавам доста противоречия, които ме навеждат на мисълта за неискреност у човека отсреща. Вече започвам да си мисля, че хората обичат да страдат, а не да живеят добре.

Но, всъщност, те искат да бъдат харесвани и неистово се страхуват от евентуално отхвърляне, затова играят всякакви роли и игри. Някои дотолкова се увличат в тях, че наистина забравят кои са всъщност. Надали има по-болезнено усещане за душата от това…

Винаги съм се удивлявала на тези, които постоянно носят маски и после са толкова нещастни…
Пестим много време, а и нерви, когато сме открити и максимално искрени със себе си и с другите. А точно този факт е много труден за асимилиране от преобладаващата част от хората.
За да бъдеш себе си, без заобикалки и извинения, се иска на първо място кураж. После – уважение към себе си и към човека отсреща.
Най-важното условие да бъдеш себе си е да осъзнаеш КОЙ всъщност си ти. Въпрос, на който не е толкова лесно да се отговори, както може да изглежда.
За отговора много може да помогне осъзнатостта на нашите мисли, постъпки и избори. Именно те ще ни разкрият, кои действително сме ние и кои не сме.
Защото е важно да осъзнаем и границите си, за да можем да ги разширяваме в последствие ;-))))
И така – приятно изследване на АЗ-а. Едно вълнуващо приключение, което продължава цял живот! 🙂 Но трябва да сме смели и много любопитни, а и трябва да сме готови да се срещнем със своите сенки, тъмните си страни. Защото благодарение на тях съществуват и светлите ни страни.

Тихомира Добрева