Нещата, върху които съсредоточаваме вниманието си в нашия живот, са тези, които се наместват най-упорито в него. Редно ли е тогава да обръщаме толкова внимание на грозното и пошлото? По този начин ние ги зареждаме с допълнително власт над самите нас.
Нека се опитаме, вместо това, да се фокусираме върху красотата, хармонията, красивите взаимоотношения. Средностатистическият човек изкарва времето си в грижи за какви ли не глупости – кой как го е погледнал, какво му е казал, защо така му го е казал… така неусетно се затъва в едно блато, от което после много трудно можем да се измъкнем.
Изумително е за какви дреболии човек отделя от времето си и вниманието си. Времето ни е много рядък и ограничен ресурс, затова да го запълним с истински важните за нас неща и да се фокусираме върху тях. Да си изберем красотата, да си изберем извисеността. Ако другите предпочитат да си грухтят в калта, нека ние не бъдем от тази компания, а от онази, която е вперила взор в звездите. 🙂
И да не забравяме – посредствеността на никого не е помогнала, дори напротив!
Първата крачка към извисеността е четенето (но не на кримки и розови романи). А втората – обграждането с по-интелигентни и разчупени хора. Третата – започването на нови занимания, които биха променили възгледите и усещанията ни. Защото “житието определя битието”, колкото и да не обичаме клишетата. Новите връзки в мозъка възникват след нови и предизвикващи интелекта занимания, не след потапяне в битовизми.
Така постепенно ще започнем да се фокусираме върху нови изживявания, хора и емоции. Усилията винаги си струват!  Дори в началото да са по-плахи 🙂 А, така или иначе, цял живот се учим и това се нарича еволюция.

Тихомира Добрева