Не всички битки си струват, не всяка “победа” си заслужава. Ако вървим напред водени единствено и само от своето его и инат, то ние вървим към пропастта, а си мислим, че сме се запътили към върха. Тъжно е, но се наблюдава прекалено често.
За да не изпадаме в комични ситуации, ето какво можем да направим – с трезва мисъл, без емоции /доколкото е възможно/, да си дадем сметка какво бихме вложили в една битка, какво можем да спечелим от нея, или какво можем да изгубим.
Често пъти крачката назад е по-удачна от втурването напред, на всяка цена.
Естествено, не ще и дума, че тази осъзнатост е белег на интелигентност 🙂
Да практикуваме повече осъзнатост, във всяка една минута, във всеки един час, спрямо себе си, спрямо другите и спрямо ситуациите. И животът бавно започва да се променя 🙂
По тази тема мога да споделя един цитат от “Трябва да имаш яки топки” на Лари Уингет:
“Избирайте внимателно битките си. Не всичко е битка. Можете да имате топки, при това много големи, и въпреки това да не се качвате на ринга за всяка дреболия, която ви се изпречи на пътя. Особено когато се стигне до спорове с глупаци. Ако нещо съм научил на този свят, то е, че някои хора са твърде прости, за да си заслужават дори да спориш с тях. Както казваше една стара поговорка: “Когато се бориш със свиня, и двамата се въргаляте в кал, но на свинята й харесва!”
Самоуважението и достойнството не са просто едни празни думи – благодарение на тях сме по-устремени. Те ни помагат да избягваме глупавите пререкания и въвличането ни в безсмислени драми. Аз лично открих, че последните са прекалено много и биха отнели голяма част от енергията ни. Някои хора имат нужда от драми, за да се чувстват добре. Е, аз не се нуждая от тях. Нуждая се от смислено и хармонично общуване. Не искам да съм права, не искам да доказвам нищо на никого. Защото аз просто съм щастлива 
И влагам енергията си в конструктивни дейности.
Тихомира Добрева
По пътя към себе си и към другите Eфективна комуникация и самоусъвършенстване 