Моите стихове

Рими, родени от Любов. Към Вселената, Човека, неговата Душа, която заслужава възхищение.

Нощта ме обгръща

Нощта ме обгръща със звезден прах

очите твои сега видях.

Тръпка, емоция, чувство и блян

залагат в душата ми капан.

Звездите над нас дяволито трептят

а ние с теб си проправяме път

Сърцата и те сега не мълчат

дали ще се осмелят да летят?

Поглеждам отново към звездната шир

луната усмихва се, ярко трепти

А ние с теб сме очи в очи

и потъваме смело в безбрежната шир.

Тръпка, емоция, чувство и блян

разтърсват душите ни сега.

Нощта ни обгръща със звезден прах.

Сърцето твое в миг разбрах.

© Тихомира Добрева

Лабиринт

В лабиринта на чувствата двама се лутаме между свян и грях. Колко ли още мигове страстни ще раждаме, водени от своя ищах?

Нашата участ е любов да вдишваме, а да издишваме още копнеж и кураж. Кураж да изследваме себе си, другия и от хаоса да раждаме вселена-звезда.

Лабиринтът без изход е, но дали го желаем, или много харесваме тази игра?

Не, не ми казвай, отговор аз и не търся. Просто ще ти се доверя.

А ти довери ми душата си. Или прекалено голям е този товар? Обещавам да бъда внимателна, няма да я нараня.

В лабиринта на чувствата ще губим и ще намираме своето Аз. То тъй чупливо е, милото, когато разкрива се! Как да не го е страх?

В играта на скриване и на разкриване страстно ще горим. Но нали не се плашиш? Защото аз – не.

Подай ми ръката си и да става каквото ще!

© Тихомира Добрева